And now for a short message...

Снимка от 2006 година. Какви малки и невинни сме били... хД

Наистина ми липсват моите идиотчета (: Наистина. Днес ми стана ужасно тъжно, че вече не сме в един клас. Въпреки че никога не сме били задружен клас, ги обичам и ми е мъчно. Надявам се да не изгубим връзка... Чак ми се плаче хД
Представям си как след 5 години се срещаме и отиваме в някой бар да пийнем (: Дано не сме спрели да контактуваме дотогава... Все още ги чувствам като второ семейство. Странно е. Никога повече няма да седим в една класна стая и да слушаме приказките на учителите, да се хилим като луди на глупостите на Вальо и да мълчим виновно, докато ни се карат за нещо... Наистина е доста странно хД
Но се надявам и да станем близки с новия ми клас, въпреки че засега не се очертава такава възможност. Никога не е късно (: