Защо никой не казва такива неща? Никой. Само в приказките ли
има "И те заживяха
щастливи до края на дните си. "? Аз даже толкова не искам.
Грешно ли е да искам
просто за ден да съм толкова щастлива, че да забравя всичко около
мен?
Грешно ли е да искам един човек, просто един човек, с когото да
бъда себе си и той все пак да ме обича... Цялата развалина, която
съм понякога. Или пък съм толкова повлияна от филмите и песните,
че съм заживяла в тях? Искам животът ми да е като филм. От онези,
с хубавия край. Които те карат да се усмихваш дни, след като си
ги изгледал. Онези, които те разплакват с прекрасната си история,
които все пак накрая се нареждат? Да, искам да живея в такъв
филм. Защото накрая момичето винаги получава момчето. Може да не
е този, когото е очаквала, но винаги, винаги идва този, който я държи,
подкрепя и обича. Няма го. А наистина не искам да чакам
повече...
Art by paranoia--7
