This is the last goodbye

Oliver Boyd and the Remembralls - The Last Call 

Ще ми се да можех да си спомня първия път, когато отворих Хари Потър и философският камък. Донякъде успявам да извикам образа на брат ми, който ми казва, че в началото книгата не е толкова интересна, колкото към средата. Но не мога да си спомня своите собствени мисли и момента, когато поредицата ме е грабнала. Факт е, аз бях, съм и винаги ще бъда фен на Хари Потър. Фен е твърде лека дума. Чувствам се част от едно семейство. Не се познаваме, но сякаш сме свързани от невидими нишки по целия свят.

Now some could say that it’s a fad, that it’s a trend, that someday, it’ll all fade away.
But I don’t believe that. In such a short period we’ve made bonds that will last lifetimes.
And I’ll be damned if I allow myself to let go without a fight.
This phenomenon is blind to age, gender, race, and location.
So even though we’ve reached the end, it’s not over yet.
We’ll still have each other. All the friendships, and all the laughs.
And when it seems dark, we’ll all be there with out stretched hands.

Помня, че първия филм от поредицата, който изгледах, беше Стаята на тайните. Бях ужасена от огромната змия и не следвах съвсем историята, но всъщност този филм ме подтикна да прочета книгите. Бях на седем или осем. А магията все още ме държи.

Помня и месеците, преди да излезе последната книга. Бях на нокти. Не очаквах да я купим на първия ден, когато я пуснат, но все пак се надявах. Около месец след издаването на българския превод с брат ми я имахме. Едновременно я четяхме трима човека- аз, брат ми и баща ми. Помня, че всеки я зарязваше на различно място и трябваше да обикалям къщата, за да я намеря.

We all came across this by chance, and I’d be surprised if anyone at the time
Would have been able to predict that it would become what it is today.
It’s true, some things will slowly drift beyond the immediate,
But as a whole, we’ve cultivated something that defies boundaries.

 

Помня и миналата година, когато излязох от киното след първата част на Даровете на Смъртта. Всички около мен говореха възбудено и очите им блестяха. Бях развълнувана. Мозъкът ми отказваше да приеме, че всичко идва към края си. Сега, три дни преди премиерата на последния филм, все още отказвам да го повярвам. Как може нещо толкова... магическо във всеки един смисъл на думата, да приключи? Не съм сигурна кога ще се осъзная. Може би когато свърши и последната нота от саундтрака на филма. Може би още щом видя логото на Уорнър Брадърс и чуя познатата Hedwig´s Theme. 

 

Now I know I can’t speak for everyone, I can only express my own feelings and views,
But I have a pretty good inclination that a lot of you are going down the same road as myself.
Ten years, ten short years. If only we had begun at year one.
Imagine where we might have been by now. But I digress. 

 

Ще ми се да не трябваше да свършва. Не мога да си представя какво ще правя след това. Няма да има какво да ме занимава, около какво да полудявам.... Ще ми се да имаше още десет книги, още десет филма, още десет магически години. Но няма. Трябва да се примиря с това. 

 

As a great man once said, “It does not do to dwell on dreams and forget to live.”
We’re being given a fresh start. A new era is fast approaching.
But this time around, we are the storytellers.  

 

 Премиерите в Лондон и Ню Йорк разбиха сърцето ми. Речите на всички бяха толкова тъжни, че за момент сякаш усетих, че това наистина е финалът. Плаках като бебе пред екрана за хора, които бяха на 2000 км от мен. Не ме е срам. Разбрах, че хората ще ме гледат странно и няма да ме разбират, даже ще ми се усмихват снизходително и ще ми се подиграват. Не ме интересува. Пораснах с книгите, а детството ми завършва с този последен филм. Никога няма да бъда част от нещо такова отново. Но съм щастливка, че дори сега бях част от него. Децата ми също ще прочетат книгите, ще изгледат филмите и ще предадат на своите деца. Така краят на тази ера ще бъде началото на легенда.

 
This is the last call.
This is the final song.
This is the last goodbye.
So give all that you can.
Let me hear you now,
Singing out loud and proud.
No more tears will fall,
‘Cause together we are strong.