Whoever said happiness comes with sunshine, hasn't danced in the rain

В последно време дните ми са изпълнени с танци и само танци. Училището го зарязах почти, което не е много хубаво, но така се получава... Мисълта ми е, че обичам да танцувам. Бях позабравила каква еуфория настава преди концерт, но днес си припомних, а довечера ще бъде още по-голяма.
Зададоха ми и въпроса как издържам всеки ден да съм около него, като няма нищо между нас и само се измъчвам. И аз не знам как издържам. Може и да съм мазохист... Обаче червената нишка ме държи на място и не ме оставя да мръдна.
Липсват ми форумите, където можех без проблем да пиша и да се оплаквам, а хората да не ме съдят толкова бързо, колкото го правят собствените ми приятели. Но явно всички се променяме, когато вече сме опознали някого много.
ПП: Вече не съм малолетна, а непълнолетна. Не виждам разлика..
ПП2: Съжалявам за безсмисления пост, просто имах нужда да си излея несвързаната каша в главата.
ПП3: Стискайте палци, защото концертът е след 3 часа, а аз вече умирам от нерви..