Тази година

В момент на крайна скука и търсене къде да кликна се намерих в Блогър, разчетох се в стари писания, стари мисли, стари чувства. И ми стана много тъжно. Изпаднах от крайна скука в крайно самосъжаление. Някъде назад във времето, преди 5-6 години, имаше едно момиче, което се чудеше какво да прави с живота си. Нищо лошо няма в това, всички се лутаме в един или друг момент, а може би дори и по-дълго, отколкото ни се иска да признаем. 

Не съм спряла да се лутам. Цял живот, вече забележителни 25 години. Четвърт век незнание. Иска ми се да намеря инструкциите. С инструкции е лесно. Може малко да се поувъртиш, но в крайна сметка ще намериш правия път. А аз, изглежда, го позагубих. Чувствам се загубена. Къде са ми инструкциите? 

Да се върнем на думата... Казах, че ми стана много тъжно. Тъжно, че нещата не са се променили особено. Въпреки че обстоятелствата са изключително различни, в дълбочина май съм си същата... Една идея по-зряла. Щипчица по-неидеалист. Обаче... Не достатъчно. Не достатъчно пораснала, не достатъчно мотивирана, не достатъчно... Не достатъчно. 

Уча се. Но ми се иска да беше по-лесно, по-бързо. Ако ми видите някъде инструкциите, звъннете един телефон. 

Art by athena.