И така, ЧНГ на всички! Пожелавам много здраве, любов, късмет и успех! Пожелавам ви и много усмивки!
Надявам се тази година да е по-хубава за всички ни (повечето хора искат 2009 да свършва), много по-щастлива и по-безкризисна :)
И поздрав с класика на АББА - Happy New Year
31 декември 2009 г.
6 декември 2009 г.
Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
So true...
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
So true...
5 ноември 2009 г.
7ми "а" клас
Толкова много хора са болни, направо не е истина. И сигурно ще ни дадат грипна ваканция...За разлика от другите аз не искам да има тази година, защото имаме страшно много да учим и ще пропуснем много...Иначе нямам нищо против малко почивка, ама работата преди удоволствието, както казват. Остават още 7 месеца училище, ще издържа някак. А после, бай-бай, приятели, здравей, нов клас...Тъжно, ама няма как...
6 месеца по-късно (април 2010)
Всъщност не, изобщо не е тъжно. Радвам се, че се разделям с класа си. Ще поддържам връзка с тези, които искам, а с останалите… Няма смисъл да си тровя живота с простотиите им.
6 месеца по-късно (април 2010)
Всъщност не, изобщо не е тъжно. Радвам се, че се разделям с класа си. Ще поддържам връзка с тези, които искам, а с останалите… Няма смисъл да си тровя живота с простотиите им.
26 октомври 2009 г.
Еминем и други новини
И така, от известно време започнах да слушам Еминем и съм във възторг. Песните му са с толкова смисъл и са толкова...емоционални...Много ми е хубаво, като си ги слушам...
В училище е ужасно трудно, учим страшно много и нон-стоп правим тестове...От друга страна се сдобрих с едно момиче и съм много щастлива, защото не си бяхме говорили от 10 месеца, а това е доста време...
Миии, това е, реших да пусна нещо напълно безсмислено, но пък какво? Така го чувствам...
В училище е ужасно трудно, учим страшно много и нон-стоп правим тестове...От друга страна се сдобрих с едно момиче и съм много щастлива, защото не си бяхме говорили от 10 месеца, а това е доста време...
Миии, това е, реших да пусна нещо напълно безсмислено, но пък какво? Така го чувствам...
2 октомври 2009 г.
Болничка...
Естествено, дойде ли някой малко по-студен ден, аз съм болна...Гадост, гадост, гадост...
Но все пак пропускам училище, което си е радост :)
То целият клас киха, кашля, подсмърча и т.н., ама мен ме удари най-тежко май ):
Нищо де, в понеделник ще бъда кукуряк, първа в клас, лол...
Но все пак пропускам училище, което си е радост :)
То целият клас киха, кашля, подсмърча и т.н., ама мен ме удари най-тежко май ):
Нищо де, в понеделник ще бъда кукуряк, първа в клас, лол...
16 септември 2009 г.
Гадно училище!
Леле мале...Направо ще припадна.
От първия ден в училище ме боли главата, от първия ден момчетата се държат като бавно-развиващи се, от първия ден се срещам с възможно най-антипатичните за мен хора от другите класове, от първия ден започваме да преговаряме като луди...Направо не ми се мисли какво ще става, когато минат входните изпити и започнем да учим наистина.
Тази година ще ме докара до полуда, вярвайте ми...
От първия ден в училище ме боли главата, от първия ден момчетата се държат като бавно-развиващи се, от първия ден се срещам с възможно най-антипатичните за мен хора от другите класове, от първия ден започваме да преговаряме като луди...Направо не ми се мисли какво ще става, когато минат входните изпити и започнем да учим наистина.
Тази година ще ме докара до полуда, вярвайте ми...
15 септември 2009 г.
Първият учебен ден...
Ииии...Няма как да не пусна един пост за Първия учебен ден. С главна буква, защото това е последната година в моето училище, след което се местя в друго.
7ми клас. Страшно, ама страшно много се притеснявам за изпитите. Но ще го преживея...
Та, няколко първокласничета казаха стихчета, пяха песни, след което слушахме химна. Накрая класната ни ни събра и ни каза програмата, в коя стая ще сме през учебната година и така. Забелязах, че всички са пораснали ужасно много. А момчетата са пуснали такива коси, че просто не е истина. В гръб ще ги сбъркаш за момиче. А с грим няма и да забележиш разлика.
Тръгнах с най-добрата ми приятелка, ама по пътя се засякохме с още една приятелка и един приятел, и се запътихме към парка. А по пътя към парка минахме покрай детската ни градина (на мен и на най-добрата ми приятелка) и влязохме да поздравим учителките си. Като излязохме, направо сияехме.
Отидохме в Макдоналдс, ядохме, поразходихме се, отидохме и в Природо-научния музей. Прибрахме се скапани, или поне аз. В момента се готвя за новата учебна година...Притеснявам се ужасно много, както вече споменах, но ще трябва да се справя...
7ми клас. Страшно, ама страшно много се притеснявам за изпитите. Но ще го преживея...
Та, няколко първокласничета казаха стихчета, пяха песни, след което слушахме химна. Накрая класната ни ни събра и ни каза програмата, в коя стая ще сме през учебната година и така. Забелязах, че всички са пораснали ужасно много. А момчетата са пуснали такива коси, че просто не е истина. В гръб ще ги сбъркаш за момиче. А с грим няма и да забележиш разлика.
Тръгнах с най-добрата ми приятелка, ама по пътя се засякохме с още една приятелка и един приятел, и се запътихме към парка. А по пътя към парка минахме покрай детската ни градина (на мен и на най-добрата ми приятелка) и влязохме да поздравим учителките си. Като излязохме, направо сияехме.
Отидохме в Макдоналдс, ядохме, поразходихме се, отидохме и в Природо-научния музей. Прибрахме се скапани, или поне аз. В момента се готвя за новата учебна година...Притеснявам се ужасно много, както вече споменах, но ще трябва да се справя...
14 септември 2009 г.
Детски трепети
Когато бях във втори клас, тоест на 8 години, ходех на латино танци. Там имаше едно момче, което всички харесваха. Усмихваше се много, винаги беше в добро настроение (а дори и да не беше, не ни го показваше). Едва ли не всички момичета въздишаха по него.
Аз го харесвах, но не до степен на полуда, все пак бях малка. До 10 годишна продължих да ходя на танци и все така продължавах да го харесвам, но той не забелязваше никой, просто танцуваше (ех, какъв танцьор...)
Та, казвам всъщност, че днес го видях (той учи съвсем близо до апартамента ни), и ми стана много, ама много мило. По целия път до вкъщи се усмихвах и хората ме мислеха за луда. Просто толкова се зарадвах и си припомних как съм го зяпала със страхопочитание (все пак е с 4 години по-голям), а като си тръгвах от танците, съвсем го забравях. И така до следващия урок.
Аз го харесвах, но не до степен на полуда, все пак бях малка. До 10 годишна продължих да ходя на танци и все така продължавах да го харесвам, но той не забелязваше никой, просто танцуваше (ех, какъв танцьор...)
Та, казвам всъщност, че днес го видях (той учи съвсем близо до апартамента ни), и ми стана много, ама много мило. По целия път до вкъщи се усмихвах и хората ме мислеха за луда. Просто толкова се зарадвах и си припомних как съм го зяпала със страхопочитание (все пак е с 4 години по-голям), а като си тръгвах от танците, съвсем го забравях. И така до следващия урок.
23 август 2009 г.
The Curious Case of Benjamin Button, The Notebook
The Curious Case of Benjamin Button
Този филм е невероятен. Перфектен. Уникален. Какво още да кажа...Сюжетът беше запленяващ. Тази любов, толкова истинска и завладяваща. Не може да се опише с думи. Филмът трябва да се гледа, заслужава си 3те часа...Бих го гледала отново и отново, макар че е малко тежък...
The Notebook
Идеше ми да плача с глас на този филм. Любовта на двамата е толкова красива. Филмът е перфектен, също като този по-горе. Има от всичко по малко. Идеален. Тъжен е, но бих го гледала още хиляди пъти...
Изчерпаха ми се думите, с които да опиша колко са добри тези два филма, но просто...Не можете да ги опишете с думи. Трябва да ги изгледате, да ги изживеете. И само тогава ще разберете за какво говоря, или поне какво се опитвам да кажа...
1 август 2009 г.
HOME (Дом) [2009]
Това е научно-популярен филм за Земята. Хората са източили почти всички природни ресурси само за 10 години и ако това не спре, скоро изобщо няма да можем да живеем на тази планета.
Филмът е за екология и как хората трябва да пазят Земята. Всеки човек по света трябва да го изгледа и да си направи сметка той колко е подпомогнал замърсяването и всички останали екологични проблеми. Дори да ви е скучно, изгледайте го и го разпространете.
Пазете Земята, защото иначе скоро ще живеем в свят - бунище, няма да има чист въздух, нито храна, която не е по някакъв начин замърсена.
Филмът го има в Замунда, може да го изтеглите от там, а също и в този сайт - http://www.home-2009.com/us/index.html
30 юли 2009 г.
Хари Потър и Нечистокръвният принц [2009]
Като един верен хари потър манияк няма как да не споделя мнението си за филма...
Ефектите бяха върховни! Няма две мнения по този въпрос. Актьорската игра беше невероятна, Том Фелтън (Драко Малфой) беше перфектен в ролята си.
Преди да отида да гледам филма, прочетох толкова много противоречиви мнения, че не знаех какво да очаквам. Предполагах, че ще се разочаровам, защото повечето хора казваха, че историята е тотално орязана. Хем съм съгласна, хем не съм. Наистина, имаше доста моменти, които липсваха, но по време на филма не ги забелязах. Само погребението на професор Дъмбълдор осезаемо липсваше, и краят на филма не беше особено задоволителен. Но иначе ми хареса...Очаквах да е малко по-мрачен, но и така беше добре.
Доста често цялата зала избухваше в смях, ако сте го гледали, знаете защо. А ако не, няма да ви развалям изненадите.
Като цяло според мен Хари Потър и Нечистокръвният принц е най-добрият филм от поредицата за магьосника след Хари Потър и Орденът на Феникса.
