Детски трепети

Когато бях във втори клас, тоест на 8 години, ходех на латино танци. Там имаше едно момче, което всички харесваха. Усмихваше се много, винаги беше в добро настроение (а дори и да не беше, не ни го показваше). Едва ли не всички момичета въздишаха по него.
Аз го харесвах, но не до степен на полуда, все пак бях малка. До 10 годишна продължих да ходя на танци и все така продължавах да го харесвам, но той не забелязваше никой, просто танцуваше (ех, какъв танцьор...)
Та, казвам всъщност, че днес го видях (той учи съвсем близо до апартамента ни), и ми стана много, ама много мило. По целия път до вкъщи се усмихвах и хората ме мислеха за луда. Просто толкова се зарадвах и си припомних как съм го зяпала със страхопочитание (все пак е с 4 години по-голям), а като си тръгвах от танците, съвсем го забравях. И така до следващия урок.