Леле мале...Направо ще припадна.
От първия ден в училище ме боли главата, от първия ден момчетата се държат като бавно-развиващи се, от първия ден се срещам с възможно най-антипатичните за мен хора от другите класове, от първия ден започваме да преговаряме като луди...Направо не ми се мисли какво ще става, когато минат входните изпити и започнем да учим наистина.
Тази година ще ме докара до полуда, вярвайте ми...
16 септември 2009 г.
15 септември 2009 г.
Първият учебен ден...
Ииии...Няма как да не пусна един пост за Първия учебен ден. С главна буква, защото това е последната година в моето училище, след което се местя в друго.
7ми клас. Страшно, ама страшно много се притеснявам за изпитите. Но ще го преживея...
Та, няколко първокласничета казаха стихчета, пяха песни, след което слушахме химна. Накрая класната ни ни събра и ни каза програмата, в коя стая ще сме през учебната година и така. Забелязах, че всички са пораснали ужасно много. А момчетата са пуснали такива коси, че просто не е истина. В гръб ще ги сбъркаш за момиче. А с грим няма и да забележиш разлика.
Тръгнах с най-добрата ми приятелка, ама по пътя се засякохме с още една приятелка и един приятел, и се запътихме към парка. А по пътя към парка минахме покрай детската ни градина (на мен и на най-добрата ми приятелка) и влязохме да поздравим учителките си. Като излязохме, направо сияехме.
Отидохме в Макдоналдс, ядохме, поразходихме се, отидохме и в Природо-научния музей. Прибрахме се скапани, или поне аз. В момента се готвя за новата учебна година...Притеснявам се ужасно много, както вече споменах, но ще трябва да се справя...
7ми клас. Страшно, ама страшно много се притеснявам за изпитите. Но ще го преживея...
Та, няколко първокласничета казаха стихчета, пяха песни, след което слушахме химна. Накрая класната ни ни събра и ни каза програмата, в коя стая ще сме през учебната година и така. Забелязах, че всички са пораснали ужасно много. А момчетата са пуснали такива коси, че просто не е истина. В гръб ще ги сбъркаш за момиче. А с грим няма и да забележиш разлика.
Тръгнах с най-добрата ми приятелка, ама по пътя се засякохме с още една приятелка и един приятел, и се запътихме към парка. А по пътя към парка минахме покрай детската ни градина (на мен и на най-добрата ми приятелка) и влязохме да поздравим учителките си. Като излязохме, направо сияехме.
Отидохме в Макдоналдс, ядохме, поразходихме се, отидохме и в Природо-научния музей. Прибрахме се скапани, или поне аз. В момента се готвя за новата учебна година...Притеснявам се ужасно много, както вече споменах, но ще трябва да се справя...
14 септември 2009 г.
Детски трепети
Когато бях във втори клас, тоест на 8 години, ходех на латино танци. Там имаше едно момче, което всички харесваха. Усмихваше се много, винаги беше в добро настроение (а дори и да не беше, не ни го показваше). Едва ли не всички момичета въздишаха по него.
Аз го харесвах, но не до степен на полуда, все пак бях малка. До 10 годишна продължих да ходя на танци и все така продължавах да го харесвам, но той не забелязваше никой, просто танцуваше (ех, какъв танцьор...)
Та, казвам всъщност, че днес го видях (той учи съвсем близо до апартамента ни), и ми стана много, ама много мило. По целия път до вкъщи се усмихвах и хората ме мислеха за луда. Просто толкова се зарадвах и си припомних как съм го зяпала със страхопочитание (все пак е с 4 години по-голям), а като си тръгвах от танците, съвсем го забравях. И така до следващия урок.
Аз го харесвах, но не до степен на полуда, все пак бях малка. До 10 годишна продължих да ходя на танци и все така продължавах да го харесвам, но той не забелязваше никой, просто танцуваше (ех, какъв танцьор...)
Та, казвам всъщност, че днес го видях (той учи съвсем близо до апартамента ни), и ми стана много, ама много мило. По целия път до вкъщи се усмихвах и хората ме мислеха за луда. Просто толкова се зарадвах и си припомних как съм го зяпала със страхопочитание (все пак е с 4 години по-голям), а като си тръгвах от танците, съвсем го забравях. И така до следващия урок.
