Помня тиха поляна, покрита
със трептяща зелена коприна.
Дълго търсихме с теб сред тревите
четирилистна детелина.
Но откривахме там все такива
детелини със тройни листенца.
Ала виждах, че беше щастлива.
И щастливо туптеше сърцето ми.
Затова, че я търсехме заедно,
там денят бе щастлив и без нея...
А сега я открих най-случайно
край самотната градска алея.
Как далече от теб е израсла?
Как без теб я съглеждам така?...
И съм тъжен, и даже нещастен-
с четирилистна детелина в ръка.

0 fallen stars:
Публикуване на коментар