Очи в очи

Замисляли ли сте се, че ужасно много от спомените, които имате, са на компютъра? Снимките са само в дигитален формат, а вече много рядко хората получават истински писма, с марка и всичко останало. А не е ли прекрасно да можеш да докоснеш нещо, което ти припомня за хубавите моменти? Като... Билет от кино или картичка за рожден ден? Нещо, което те кара да се чувстваш специален. Нещо малко, но мило и скъпо за теб.
Колко от вас са получавали писмо? В пощенската кутия, а не в и-мейла. И то не защото сте спечелили някаква награда от интернет игра или сте си купили нещо онлайн, а просто защото някой приятел е решил да ви изненада? Аз не съм. А би било толкова невероятно прекрасно, не мислите ли? Може да звучи старомодно. Но едно писмо ще ви накара да се почувствате толкова по-добре от един и-мейл, най-малкото, защото когато ви се прииска, можете да го извадите и да го пипнете, да го прочетете отново. Или поне при мен е така.
Доста е тъжно. Всички бъдещи поколения ще израснат пред компютъра, ще се снимат, само за да имат какво да покажат във Фейсбук или кой знае къде, и ще комуникират все по-малко очи в очи. Няма да могат да отворят кутията, пълна с камъчета, малки сувенирчета и тайни бележки и да се порадват, може би и да проронят някоя сантиментална сълзичка. Да, доста ще бъде изгубено. Но аз ви предизвиквам- напишете писмо на някой приятел, независимо за какво. Просто го направете, (а ако наистина го направите) надявам се да зарадвате този човек ужасно много (:

Art by ra3iatha