8!

КРААААЙ! Издържахме на мъчението! Леле, тия последни дни ми се струваха толкова дълги и досадни... Но край! Край, край, КРАЙ! Умирам от кеф!
Логично беше като ни раздадоха бележниците, да отидем някъде заедно, обаче пак се поразцепихме така... Все едно де, отидохме 15-ина човека на боулинг, говорихме простотии, пяхме и какво ли не. После ядохме вредна храна и ни валя страшен дъжд...

И сега съм си вкъщи и почвам да се чудя какво ще правя цяла ваканция без тези идиотчета. Сериозно хД Какво ще правя без моите шматки, без да пея по коридора с Хриси, с Деси да се хейтваме, с Ани само да се погледнем и да знаем за какво става дума, с Боги, който само ръси мръсни намеци, Влади с лигавия му смях, Йоан и Виктор, които просто вървят в комплект, Мими и нейните злобни погледи хД И всички останали... Ох, как ще ми липсваат! Тази година изтече ужасно бързо. Да видим сега следващата по-умни, по-красиви и по-перверзни ли ще сме хД

Имам шанс да отида на море за три дни с баща ми, обаче много се чудя. Тези дни има едно събитие (тук), обаче го преместиха от първи на някоя неизвестна все още дата. Аз присъствах на оригиналният флаш-моб и сега искам да отида и на това, обаче... Не мога за втора поредна година да не видя скъпото моренце. Направо ще умра, ако пак не отида поне за ден.