Here we go again.

Беше невероятно приятно отново да съм в компанията на всичките шматковци, да слушам истеричните им смехове, самата аз да се смея като идиот, да слушам глупостите и аз сама да ги говоря. Сякаш съм си вкъщи сред тези хора. Странно ли е?
Огромна част от хората бяха отчаяни, че почваме годината. А аз искам да започнем. Омръзна ми от горещината и скуката, както вече споделих (:
Осмокласниците изглеждат твърде големи, по-големи от нас. А момчетата им са много хубави. Ама наистина. Това също е странно хД
Най-краткият пост, който някога съм правила, но ми се щеше да споделя (: Как минаха вашите първи учебни дни? Удариха ли една дъъълга досадна реч, която включваше много позитивни думички като "нови малки приятели", "усмивки" и "нетърпение"? На нас да. Споделяйте, ако имате желание.

September, bring me lots of rain.

Искам да е есен. Искам да изляза навън с чадър под ръка и с червеното палто, да шляпам из локвите, да усещам дъжда по лицето си. Тази мръсна градска жега ми омръзна. Искам облаци, жълто-червени килими под краката ми и дъжд, ама много дъжд. Искам да отмие това загубено лято и да ми тръгне като по вода.
Да, искам и да се върна в училище. В онази стая, където слушам невероятните простотии на класа ми. Наистина са.. Неописуеми. Липсваха ми, така че ще се радвам страшно много. И френски искам да уча. Но всичко останало е най-добре да изчезне от програмата хД
Имам много желания за тази учебна година, но някои не са за споделяне с широката публика, други са просто глупави. Искам да направя нещо безотговорно, искам поне веднъж да не съм аз тази, която винаги трябва да отговаря за останалите. Казват, че ако не си направил някоя глупост в живота си, не си живял. А аз живяла ли съм?

ПП: Ще се вихря в ето този блог. Вижте го, момичетата са супер мили и талантливи (: