15 септември 2011 г.

Here we go again.

Беше невероятно приятно отново да съм в компанията на всичките шматковци, да слушам истеричните им смехове, самата аз да се смея като идиот, да слушам глупостите и аз сама да ги говоря. Сякаш съм си вкъщи сред тези хора. Странно ли е?
Огромна част от хората бяха отчаяни, че почваме годината. А аз искам да започнем. Омръзна ми от горещината и скуката, както вече споделих (:
Осмокласниците изглеждат твърде големи, по-големи от нас. А момчетата им са много хубави. Ама наистина. Това също е странно хД
Най-краткият пост, който някога съм правила, но ми се щеше да споделя (: Как минаха вашите първи учебни дни? Удариха ли една дъъълга досадна реч, която включваше много позитивни думички като "нови малки приятели", "усмивки" и "нетърпение"? На нас да. Споделяйте, ако имате желание.
By Raindrop. at 7:56 pm
Ключови:

1 fallen stars:

Marina каза...

Ами,да и при мен беше същото - чувствах се у дома си,не че исках лятото да свърши , аз живея в него и то живее в мен,но иначе... със съучениците ми .. съм си вкъщи. А и аз скоро заминавам на практика с тях. :)
А и при нас имаше скучни речи,но ние тихомълком се измъкнахме.Осмокласниците... изглеждат обещаващо по-добър випуск,за разлика от предишния...който буквално разруши даскалото и нямаха никакъв респект нито към нас,нито към по-големите... Но няма значение,ще ги поставим и тях на място :)
Дано да е също толкова приятна и учебната година!

15 септември 2011 г. в 23:29

Публикуване на коментар