Going, going, gone

Януари
Възхищавам се на класа си. Едва ли ще чуете друго от мен, освен колко са яки съучениците ми. Обичам ги, кефя им се, сприятелявам се с тях, прегръщам ги. В съзнанието ми се прокрадват съмнения кого всъщност харесвам. Дали е J, JW или един друг индивид.
"Късно е, а аз имам желание да пиша. Двете неща не се съчетават много добре. Леглото ще изясни въпроса."

Февруари
Поредните романтични излияния от моя страна. Вече знам кого харесвам. Умирам си за него. По цял ден говоря на приятелките си, някои от които са съгласни с мен, други- не. Сините очи са ми слабост, знаете. Лятото ми липсва.
"Ще улавям случайните му погледи, звукът на смеха му, и ще ги крия някъде дълбоко. А когато съм сама, ще ги изваждам, ще ги разглеждам като снимки от отминали лета и ще се усмихвам на себе си."

Март
Забавен месец. С Ани нямаме идея какво правим. J и JW сякаш не са само приятели. А може би не са нищо. Ядосвам се, че не съм се класирала в един конкурс. Радвам се на Ели, която тогава е само интернет другарче. Моето момче ме забавлява, чудя се дали има нещо между нас. Той ме успокоява, разсмива ме и се смее с мен.
"Mi locura, mi tranquilidad y mi delirio, mi compás y mi camino"

Април
Започва по най-прекрасния начин- бой с възглавници на Витошка. Имам желание да отида на село през лятото, за да бъда близо до моя човек (той не е мой, но така му казвам. условно.) Това е и месецът, в който разбирам, че едва ли ще се получи нещо, но продължавам да хлътвам все повече и повече. Идва пиесата на класа, която е страхотна, но той флиртува с едно момиче. Минава и концертът на училището на 21 април. Пепи е там. Танцува като бог. Радвам се. С Ани тръгваме на ориенталски танци.
"А синеоката любов ми скапва настроението."

Май
Обмислям Пепи. Нямам шанс с него, но е същото и с моя човек. Време е за Video Diary 1.0. Все още е някъде из архивите на компютъра. Обсъждаме момчетата. Много. Литературно четене, което повдига един индивид в очите ми още повече. С Ели достигаме кулминацията на простотиите си.

"А наистина не искам да чакам повече..."

Юни 

Запалвам се по Glee. Идва El Día E, който е един от най-хубавите ми дни през тази година. Помагаме в организацията, танцуваме, обикаляме обекти от Sofia Design Week. Слънчев месец, който ме кара да искам ваканция още повече. Усещам полъха на свободата.
"Да отидем в О'Шипка и да играем в пясъчника. Голи."

Юли
Тъжен месец. В началото танцувам. В средата плача безкрайно дълго време. В края съм изтощена от толкова плач и искам да почва училище, за да бъда с моите идиотчета. Излиза последният Хари Потър. С Ели си изплакваме очите, гледаме го два пъти, а вторият път е по-зле и от първия. Tumblr е част от деня ми от доста време, но тъкмо през този месец доказва, че е магическо място.
"Чувствам се част от едно семейство. Не се познаваме, но сякаш сме свързани от невидими нишки по целия свят."

Август
Тръгвам на фитнес. Опитвам се да вляза в Pottermore. Едва се справям с литературата за лятото, рядко се виждам с някого, а София ме задушава. Искам си морето, но и тази година оставам без него.
"И все пак това лято сякаш излезе малко по-добро от предишните две-три." 

Септември
Гледам усилено Doctor Who. Епизодът The End of Time е последният на Дейвид Тенант. Плача отново. Отслабнала съм. Започва училище и аз съм доволна. Бързо се убеждавам, че всъщност класът ми не е толкова страхотен, колкото си мислех.

"За един миг ние бяхме щастливи. Аз те обичах и ти ме обичаше. Какво повече му трябва на човек?"
 
Октомври

Започвам да си падам по друг човек, отново синеок. Само леко. Даже се съмнявам, защото сме приятели. Ходя на тренировки за хелоуински флашмоб. Гримират ни като зомбита. Страховити сме. Пафел ми пуска ръка няколко пъти. Чудя се къде да го ритна.
"Така, както аз искам да бъда нечия и някой да бъде мой."

Ноември
Започвам да "излизам" с гореспоменатия синеок човек. Трае една седмица. Аз го започвам, аз го скъсвам. Чувствам се гузна, но ми минава. Пепи отново е на радара ми. Като stalker съм (не наистина.) Влюбена съм в представата за него.
"Така е в живота на всички. Светът е стъклен."

Декември
Минава по-бързо от очакваното. Последната седмица в училище е ад. С Ани и Мими се записваме на танци в група, сформирана от Пепи. Продавам билети за коледната томбола, а председателят на съвета ми диша във врата. Класно след класно, след изпитване, след контролно. Успяваме. Отиваме на ресторант с класната, ядем домашна торта, снимаме се и се забавляваме. Връщаме се за коледното тържество. С Хриси печелим второ място на кулинарния конкурс с едни симпатични сладки. С нея, Ани и Мими тропваме няколко хорца, а Пепи се облича като загубеняк и танцува една много забавна... самба? Коледа минава, щастлива съм. Ели обаче не е. Той не харесва нея, а най-добрата й приятелка. Опитвам се някак да й помогна, но не знам как. С времето тя се пооправя.
Надявам се на по-добра 2012, защото я заслужаваме.
"Станало е част от теб, също като него."

Art by limeflowery

Изпълнени желания, изгубени желания...

Изненадах се, когато открих, че и миналата година съм писала списък с New Year's Resolutions. Време е за равносметката- кое съм изпълнила и кое- не.

1. Обещавам да спра да бъда толкова срамежлива. Изпълнено. Не напълно, но до голяма степен.
   
2. Обещавам да тръгна на танци. Изпълнено. Два пъти при това (:
   
3. Обещавам да не давам обещания, които знам, че не мога да изпълня. Надявам се да не съм дала обещания, които да не съм спазила. Опитвах се да правя всичко по силите си, за да не разочаровам.
   
4. Обещавам да събера стария си клас. Изпълнено донякъде. Опитах се.
   
5. Обещавам да прекарам най-хубавото си лято. Не беше най-хубавото, но беше по-хубаво от миналото, така че това е добре.
   
6. Обещавам да се извиня на хората, които съм наранила. Изпълнено. Извиних се на двама човека, които наистина бях обидила, а после, ако се случеше да обидя някого друг, се извинявах моментално (или почти моментално)
   
7. Пожелавам на себе си, семейството и приятелите си много здраве, щастие, любов и късмет. Хъмм... Не се сбъдна напълно, но, както всяка година, имаше възходи и падения.
   
8. Пожелавам си много муза. Идваше, отиваше си.. Не беше неползотворна година.
   
9. Пожелавам си да го намеря. Не знам дали съм го намерила, но намерих... някого. Когото познавам от 7 години. И може би тази година ще се случи нещо.
   
10. Пожелавам си да спечеля нещо. Изпълнено. Спечелих много пъти от разни конкурси и съм доволна (:
    
11. Пожелавам си няколко купона с 8г. Имаше един. Изпълнено?
    
12. Пожелавам си да будувам с приятели. Изпълнено, и вероятно още веднъж преди края на 2011 ще стане пак.
    
13. Пожелавам си много нови приятели. Изпълнено. Не са толкова много, но пък са страхотни.

Донякъде съм се справила. Половината неща съм изпълнила, неволно или не, а другата половина съм я започнала. През 2012 може би ще ги довърша (:


Art by limaria

No boy is worth your teenage tears.

Да обичаш е трудно. Боли. Трябва да рискуваш собственото си щастие и благосъстояние, за да бъде другият добре. Той може да не осъзнава какво ти причинява с малките усмивки, погледи и разменени думи. Той - не, но ти осъзнаваш колко е нездравословно да мечтаеш за него, да го сънуваш, а когато е в стаята, да не можеш да гледаш другаде. И все пак... Хората са мазохисти. И ти продължаваш да се самонараняваш, реейки се в облаците с него. Станало е част от теб, също като него.
И ако в един хубав ден се окаже, че и той изпитва същото, светът ти се променя. Всичко е по-хубаво, по-щастливо, по-розово. На седмото небе си, миризмата му те следва навсякъде, а ръката ти е в неговата винаги.
Но ако пък се случи така, че той не чувства същите неща, светът ти може да се срути. Усещаш стените на перфектните ти мечти да се пропукват, светлините изгасват, завесата се спуска. И се чувстваш сама, и още по-лошо- самотна. Пред хора се държиш горе-долу нормално. Усмивката не напуска лицето ти, смееш се дори по-силно от преди, шегите не спират да се леят от устата ти. Но вътрешно се разкъсваш от желание да плачеш и да викаш. Това също никак не е здравословно.
Може би искаш да се предадеш, да паднеш разглобена на средата на улицата и да не мръднеш повече, но не трябва. Ти си силна. Ти можеш да се справиш с всичко, което ти поднесе животът. Може да ти се иска да се откажеш и от любовта, но не може. Защото някой ден ще ти подкоси краката и ще те отнесе на места, които не си си представяла дори в най-смелите си мечти. А ти трябва да си там, за да й отвориш вратата, да я поканиш вътре и да я оставиш да се промуши в най-дълбоките кътчета на сърцето ти. Може отново да бъдеш наранена, и после пак и пак, но никога не бива да се предаваш. Защото това не си ти. Аз те познавам. Бъди себе си. Бъди силна, смела и невероятна, каквато си винаги. И някой ден (може би още утре) някой ще се влюби в теб, в прекрасният човек, който ти си.