Защо сме толкова завистливи, хората? Защо толкова рядко се среща човек, който да се зарадва на успехите на другите? Защо завиждаме за усмивката на устните на пешеходецът, който има всяка причина, за да бъде намусен- кофти ден в работата, проблеми с жената, мрачно време… Но, ето, той се усмихва, върви си по улицата и се усмихва, и ти най-много да продумаш:
- Този е луд.
Каква е тази злоба? Защо не само за шопите важи следната сентенция: "Я не сакам на мене да ми е добре, а сакам на Вуте да му е зле.” Или може би е типично българска черта, а? Не знам… Наистина не знам…
Завистта ще ни погуби по някое време, макар да се смята, че точно тя е двигател на прогреса. Може и така да е. Но е най-отвратителното нещо, съществувало някога, и я мразя!
Art by barkhaussen
Art by barkhaussen

0 fallen stars:
Публикуване на коментар