Светлина и смях

Тази сутрин вероятно беше една от най-хубавите през това лято, нищо, че станах с петлите. Може би защото е нов месец и съм изпълнена с позитивни мисли и много надежди за морето, а може би просто е един необикновен за мен ден, в който усещам радостта от това, че съм във ваканция.
В 9:00 яхнах колелото и подкарах по улиците на София. Почти нямаше коли, слънчевата светлина плахо проникваше през клоните на дърветата, а прохладният въздух нежно докосваше все още леко притворените ми от сън очи.
Беше невероятно да карам в парка, когато почти няма будни хора. Баби и дядовци вървяха под ръка, хапваха банички и се смееха заедно, а покрай мен профучаваха други колоездачи, сякаш на състезание. Страхотно е вятърът да роши косите ти и да ги увива около лицето, а дрехите ти да се веят зад теб, докато набираш все по-голяма скорост. Въпреки че почти се прекатурих през един мост и си ожулих глезените, сутринта беше пълна със светлина, смях и много надежда. И аз я усетих, като някаква необикновена птица на рамото си, може би пъстроцветен папагал или пък тукан.
Ето за такива моменти живея.

Art by cartoonfreak821