Спомени.

Сякаш вчера беше времето, когато се криехме и играехме на стражари и апаши. Времето, когато се сърдехме за един бонбон, когато се карахме и сдобрявахме за десет минути. Хвърляхме си лоши погледи и си казвахме всичко в лицето. Поне бяхме честни. И толкова искахме да пораснем...
А сега? Със завист гледаме шестгодишните хлапета, които се надбягват около нас, пищят и се тревожат за мънички неща. Лошите погледи още ги има, но не и честността. А онази, лицемерната усмивка, я виждаме всеки ден. Премерените тонове и неизказаните думи са надвиснали над нас като буреносни облаци. Няма го вече моменталното сдобряване, нито чистата, неподправена радост. Настъпи времето, за което мечтаехме като по-малки. Но не го искаме. Върнете ни ожулените колена и торбичката с шарени желания, и млечните зъби, и сандалите с чорапи. И вземете тази премереност, прикрити чувства и завист. Ние не ги искаме.

Art by biskuitoreo

So... What do you see?

Първите три думи, които намерите, са тези, които ви описват. Моите са ski, chat, crush... Ските не знам точно какво общо имат с мен, но нищо хД Дам... Споделете вашите думички (:

With love

Срещаме ги на 15 септември 2010 година. J.W. изглежда много весел, а J.- леко притеснен. Седят заедно на първия чин. Не знам какво да мисля за тях, дори не знам на кой свят съм. За разлика от J. аз съм ужасно притеснена.

На 16 септември те сменят местата си с М. и В. и се озовават зад нас. Не си спомням много ясно първите дни, но постепенно между нас се заражда нещо като приятелство. Любимият въпрос на J.W. беше: "Ти нормална ли си?!", на което отговарям според настроението си, обикновено обаче беше: "Не."

През следващите седмици двамата придобиват навика да си лепват чина на 5 милиметра от нашия. J. казва, че за нас не е проблем, понеже сме слабички момичета. С усмивка се съгласяваме с него.

Седмиците минават и ние се озоваваме на последния чин без нашите любими другари да ни забавляват. Аз не устоявам на желанието и им пиша бележка. "Много ни липсвате. Хайде отново да седим пред вас". Идва и очакваният въпрос: "Вие нормални ли сте?!" Изглеждаха зарадвани от признанието. И знам, че А. също си го мислеше, но не смееше да им каже (: Така че го направих и за двете ни. На следващия ден сме на първия чин и отново сме в свои води.

Не мога да си спомня всичките им идиотски шегички, имена и сръчквания, но винаги ни карат да се усмихвам. Зашето и Десинце стават най-често чуваните от нас думи, излизащи от устата им. Усмихваме се всеки път, когато ги чуем. Чувстваме ги като братчета, дори и те да не ни усещат така.

Толкова се бях привързала към тях, че едвам се удържах един уикенд да не ги видя. Липсваха ми. Дори започнах да се питам дали не си падам по някого от тях, но тази мисъл скоро излетя от главата ми. Просто ги обичам по един сестрински начин (:

С гневните изблици на J.W. и сърденето на J. ние продължаваме да им се радваме. Натъжаваме се, когато те са тъжни, смеем се на простотиите им и си ги обичаме от разстояние (дори да е 5 милиметра, пак е нещо). Те не са наясно.

Доста често се питаме дали те ни смятат за приятелки. Още нямаме категоричен отговор. Ако решим да го получим, винаги можем да им покажем тази публикация и да се надяваме да не ни сметнат за пълни откачалки (: Изпращаме им виртуални прегръдки с надеждата един ден да са истински (:

Love

Ще ми се да беше мой. Да можех да го прегръщам, да го целувам и да не крия любовта си. Ще ми се да плачех на неговото рамо и да можех да му кажа всичко. Но не мога. Обичам го, а той никога няма да разбере.
Понякога, щом помисля за усмивката му, сърцето ми спира. Не мога да дишам, докато гледам небесносините му очи. И все пак няма да му кажа. Не днес, не утре, не. Ще улавям случайните му погледи, звукът на смеха му, и ще ги крия някъде дълбоко. А когато съм сама, ще ги изваждам, ще ги разглеждам като снимки от отминали лета и ще се усмихвам на себе си. Той ще бъде моята най-сладка тайна. Ще плача, ще се радвам и в мечтите ми ще бъда до него и той- до мен.

Art by nicoli80

ПП: Не е лично преживяване, или поне не изцяло (: Честит празник, независимо какво празнувате.

OPERATION: MISHATINES

Не знам дали сред четящите има фенове на Свръхестествено или на Миша Колинс, но ако има, направете му валентинка (:
Идеята е на Хедър (http://heathyr.tumblr.com/post/3177873297) и като цяло е много мило (:
Правилата са:
1. Добре е всеки сам да направи своята Мишатинка (тоест да не купува готова), независимо дали от шарени хартийки, на фотошоп, или по някакъв друг начин. Нека е лична! Напишете глупости, които знаете, че ще му харесат, или истинска причина, поради която изпращате не на някого друг, а точно на него валентинка.
2. Трябва да е ясно, че всичко е от група хора. Всеки може след името си или вместо него да напише OPERATION: MISHATINES. Някъде на картичката. За да знае, че е групова идея и усилие.
3. Изпращайте валентинките тук:  PO Box 74557, 2768 W. Broadway, Vancouver, BC V6K1K1
4. Или тук: 
Misha Collins
“Supernatural” (до 30 март 2011)
Supernatural 6 Films Inc.
8085 Glenwood Drive
Burnaby, BC V3N 5C8
Canada
5. И не на последно място, забавлявайте се!


Идеята е много весела и аз днес ще изпратя своята Мишатинка. Получи се доста добре или поне аз си я харесвам (: 

Ако има други желаещи, цената е максимум до 4 лева, зависи от тежестта и страната, където я изпращате, но не вярвам, че някой ще реди отгоре тухли хД Ето тук
можете да проверите колко ще ви струва.
И ако решите да изпратите, покажете ми мишатинката ви, много моля (:

Mega News

Днес е един хубав петъчен ден. Има доста причини, но няма смисъл да споменавам много от тях. Бих могла да кажа само J.W. и J. Ани ще ме разбере ;)
Имам цял тон домашни, имам хрема и ми е студено, но като погледна слънчицето, се радвам, понеже... Идва пролет (:
Аз отново съм на моя си компютър. Партииии хД Нищо, че е доста по-бавен от лаптопа на брат ми, аз си го харесвам (: И е време да напиша поредната дрънканица.

Обожавам Parachute. Вече получих едно мнение, че са доста гей, та вие какво ще кажете?
El Sueño Del Caracol. Гледайте го. Изключително красиво сниман, пък и историята е хубава. Живей за момента, защото нещо може да ти го отнеме неочаквано.

Мисля и да си сменя скина на блога, притурките и всякакви такива неща, така че, ако видите нов блог, който не си спомняте да сте следвали преди, да знаете- това съм аз (:
Цък. You just lost The Game. Както и аз. Правилата са в линкчето (:
Ииии май е това. Приятна почивка. Най-доброто за правене- изгледайте някакво приятно филмче, пийте горещ шоколад, прочетете една-две хубави книжки и слушайте само добра музика (тоест тази, която вие харесвате.) И си стойте вкъщи, понеже ще ви застигне моята болест хД

ПП: Честита ми 50 публикация. След две години сигурно ще стигна 100 (:

Art by laura1995