Спомени.

Сякаш вчера беше времето, когато се криехме и играехме на стражари и апаши. Времето, когато се сърдехме за един бонбон, когато се карахме и сдобрявахме за десет минути. Хвърляхме си лоши погледи и си казвахме всичко в лицето. Поне бяхме честни. И толкова искахме да пораснем...
А сега? Със завист гледаме шестгодишните хлапета, които се надбягват около нас, пищят и се тревожат за мънички неща. Лошите погледи още ги има, но не и честността. А онази, лицемерната усмивка, я виждаме всеки ден. Премерените тонове и неизказаните думи са надвиснали над нас като буреносни облаци. Няма го вече моменталното сдобряване, нито чистата, неподправена радост. Настъпи времето, за което мечтаехме като по-малки. Но не го искаме. Върнете ни ожулените колена и торбичката с шарени желания, и млечните зъби, и сандалите с чорапи. И вземете тази премереност, прикрити чувства и завист. Ние не ги искаме.

Art by biskuitoreo