Love

Ще ми се да беше мой. Да можех да го прегръщам, да го целувам и да не крия любовта си. Ще ми се да плачех на неговото рамо и да можех да му кажа всичко. Но не мога. Обичам го, а той никога няма да разбере.
Понякога, щом помисля за усмивката му, сърцето ми спира. Не мога да дишам, докато гледам небесносините му очи. И все пак няма да му кажа. Не днес, не утре, не. Ще улавям случайните му погледи, звукът на смеха му, и ще ги крия някъде дълбоко. А когато съм сама, ще ги изваждам, ще ги разглеждам като снимки от отминали лета и ще се усмихвам на себе си. Той ще бъде моята най-сладка тайна. Ще плача, ще се радвам и в мечтите ми ще бъда до него и той- до мен.

Art by nicoli80

ПП: Не е лично преживяване, или поне не изцяло (: Честит празник, независимо какво празнувате.