Направих валентинка. Истинска валентинка за истински човек, който ми се искаше да познавам наистина добре. Все още седи въпросът как ще събера кураж да му я дам, но това ще се разбере през самия ден."Невидима червена нишка свързва тези, на които е писано да се срещнат. Нишката може да се разтяга и заплита, но никога няма да се скъса."Може да ви се стори странно, че вярвам в това. Но откакто отново го видях преди две години, винаги съм усещала точно това, просто не можех да го обясня. Сякаш винаги ще се срещаме, независимо от място, време и обстоятелства. Може да е в Англия, Тибет, в паралелно измерение, но винаги някъде там ще има "нас". Като приятели или нещо повече, не знам.
Всички около мен (и в интернет) говорят как това е Forever Alone Day и как никога, никога няма да си намерят партньор в живота. А аз си седя, изрязвайки мечтите си във формата на сърчица. Анатомично правилни, да не помислите, че съм толкова лигава.
1 fallen stars:
Хей, не знам откъде е това с червената нишка, но ми даваш надежда с него и с написаното. :)
Публикуване на коментар