Make me believe it.

Колко бързо група произволни хора и прашна зала, пълна с огледала, могат да се превърнат в добри приятели и място, където се чувстваш у дома си. Как първоначално неловките усмивки се превръщат в необуздан смях, тихите думи между приятели стават извикани пред стаята шеги, ръкостискането е вече прегръдка, стъпките се запомнят, всяко движение изпраща водопад от прашинки през въздуха, сърцето вече не е само твое, сърцето е наше, животът е наш, Вселената е наша. Поне в този миг.