Беше хубаво лято.

Не идеално, но хубаво. Може би най-хубавото ми до момента. На шестнайсет трябва да се случват магии, но нищо такова не става. Всичко ми е като гръм от ясно небе. Оказва се, че е лошо да си слагаш надеждите в други хора, защото в края на краищата все пак ще те разочароват, независимо колко много си вярвал, че това е невъзможно. Лошо е да не се вписваш в обстановката, но е лошо и да си част от тълпата. На никого не можеш да угодиш.

Та така. Приятна есен. Искам много дъжд и по-малко гръмотевици, моля.