предновогодишни мисли.

Завиждам им. На всички. Обръщам се и виждам хора, които знаят какво правят с живота си. Или поне така изглеждат. Някой може да рисува, друг пее, трети танцува, но всички до един знаят, че го могат, и правят всичко, за да станат по-добри. А аз се разхвърлям навсякъде, защото не знам какъв е моят талант. Танцувам, рисувам, пиша, пея, но не знам как да се събера в едно. Може би моят талант е да правя много неща, но не особено забележителни. Не е толкова лошо. Няма да бъда следващия Ван Гог, нито Дж. Р. Р. Толкин, но ще съм раздала всичко от себе си, което съм могла. И никой няма да може да каже нищо лошо за това.