New Year's Resolutions

За първи път пиша такова нещо. Всяка година си обещавам, но рядко изпълнявам обещанията си. Имам чувството, че ако ги напиша, ще имам пред кого да докладвам и да се радвам, когато направя нещо от списъка си (: Така че започвам...

***

Обещавам да спра да бъда толкова срамежлива. Може би доста хора си мислят, че съм много отворена, но не е така. Овните са странна порода (: Просто искам да имам смелостта да изляза навън и да се запозная с първия човек, когото срещна. Да дивея по различни купони и да танцувам така, сякаш никой не ме гледа. И да бъда себе си, независимо дали на другите им се струвам странна или ненормална (:

Обещавам да тръгна на танци. Народни, латино, брейк, все ми е тая. Искам да танцувам. И да преодолея отвратителната си срамежливост, която ме спира много често.

Обещавам да не давам обещания, които знам, че не мога да изпълня. Рядко го правя, но се е случвало, и осъзнавам колко невероятно подвеждащо и гадно е да се надяваш на невъзможното... 

Обещавам да събера стария си клас. Ние сме като магнити- в един момент сме заедно и се обичаме, а в следващия всеки е някъде и не иска и да чуе за 7а.

Обещавам да прекарам най-хубавото си лято. Без много компютър и телевизия. В парка, на планина или на море, на басейн, някъде различно от вкъщи.

Обещавам да се извиня на хората, които съм наранила, и най-вече на Е. Бях глупава и горделива.

Пожелавам на себе си, семейството и приятелите си много здраве, щастие, любов и късмет. И, както казаха едни умни студенти по испанска филология, това, което не намерите, търсете в Google.

Пожелавам си много муза, за да спра с леко безсмислените постове.

Пожелавам си да го намеря. Знаете за кого говоря. Просто него. Дали не трябва да го напиша с главна буква? 

Пожелавам си да спечеля нещо. Всичко. Каквото и да било. Да намеря отново късмет.

Пожелавам си няколко купона с 8г, защото не може да го караме така повече (:

Пожелавам си да будувам с приятели на село под звездите, докато не ни намокри росата.

Пожелавам си много нови приятели, с които да споделя всичко това (:

Art by astelpay

I know what you did last year...

Утре вероятно ще има и равносметка на 2010, но засега само този списък, който копирах от тук (: Преживяванията ми са болднати.

***

In 2010 I…

painted a picture

wrote a poem

ran a mile

posted a blog

listened to music you couldn’t stand

went to a sleepover

went camping

threw a surprise party

laughed till you cried

laughed till you peed in your pants

visited a foreign country

cut in a line of waiting people

told someone you were busy when you weren’t

partied to celebrate the new year

cooked a disastrous meal

lost something/someone important to you

broke a promise

lied

went behind your parents back

cried over a broken heart

disappointed someone close

hid a secret

pretended to be happy

slept under the stars

kept your new years resolution

forgot your new years resolution

met someone who changed your life

met one of your idols

changed your outlook on life

sat home all day doing nothing

pretended to be sick

left the country

almost died

given up something important to you

lost something expensive

learned something new about yourself

tried something you normally wouldn’t try and liked it

made a change in your life

found out who your true friends were

met great people

stayed up til sunrise

cried over the silliest thing

was never home on weekends

got into a car accident

had friends who were drifting away from you

had someone close to you die

had a high cell phone bill

spent most of your money on food

had a fist fight

went to the beach with your best friend

saw a celebrity

gotten sick

liked more than 5 people at the same time

became closer with a lot of people

Art by halice-in-wonderland

Party... and stuff

Утре заминавам с Испанската и с разни суперяки хора на планина. Ще е много диво и ще се разцепим от кеф. Have a Very Merry Christmas, скъпи същества, ще се чуем след 4 дни (:

Art by littlemewhatever

Let me wish upon a star...

Поемам предизвикателството от влюбена в мечтите...
За повече информация --> Satas!

Скъпи Дядо Коледа,

Наистина не знам как да започна това писмо. Дали защото вярата ми е на привършване, или защото нямам точния ти адрес, а може би защото нещата, които искам, не можеш да ми дадеш. Защо с всяка година желанията стават все по-трудни за изпълнение? Защо вече не искам близалка, ами цяла сладкарница, заедно с продавачите? Любов, щастие, какво е това, което не мога да изрека и опиша, но за което така отчаяно се боря?
Не искам да звуча драматично... Всъщност съм доста щастливо дете. С дневната доза разочарования идва и солидно количество радост. Не ми липсва светлина, нито вода, за да си расна необезпокоявана... Но все пак не е материално това, за което моля.
Разрови се в сърцето ми и намери това, което аз не мога. Разбери какво ми липсва и какво не ми дава мира. Ако е рана, заздрави я, ако е празнина, запълни я с фойерверки.
И ми донеси онази шапка, за да се преструвам винаги на Червената шапчица (:

- Деси

Предизвиквам Masquerade, Milim, Chocolate Reflections и всеки друг, който има някакво неизпълнено желание (: 

Весели празници, любими мои снежковци (:


Art by prismes

I have a dream...

Странно е, че нещата, които искаме най-много, всъщност ни влияят най-зле. Или по-скоро опитите да ги достигнем. Протягаме се, протягаме се, а накрая се оказваме сецнати, с някой и друг разтегнат мускул и липсващ пръст на дясната ръка. Но ако сме късметлии, и мозъка може да си загубим по пътя, та да не ни пука за останалото.
А вие колко далеч бихте стигнали- имате ли дотатъчно пръсти, за да издържите докрай?

Art by ser

And now for a short message...

Снимка от 2006 година. Какви малки и невинни сме били... хД

Наистина ми липсват моите идиотчета (: Наистина. Днес ми стана ужасно тъжно, че вече не сме в един клас. Въпреки че никога не сме били задружен клас, ги обичам и ми е мъчно. Надявам се да не изгубим връзка... Чак ми се плаче хД
Представям си как след 5 години се срещаме и отиваме в някой бар да пийнем (: Дано не сме спрели да контактуваме дотогава... Все още ги чувствам като второ семейство. Странно е. Никога повече няма да седим в една класна стая и да слушаме приказките на учителите, да се хилим като луди на глупостите на Вальо и да мълчим виновно, докато ни се карат за нещо... Наистина е доста странно хД
Но се надявам и да станем близки с новия ми клас, въпреки че засега не се очертава такава възможност. Никога не е късно (:

Очи в очи

Замисляли ли сте се, че ужасно много от спомените, които имате, са на компютъра? Снимките са само в дигитален формат, а вече много рядко хората получават истински писма, с марка и всичко останало. А не е ли прекрасно да можеш да докоснеш нещо, което ти припомня за хубавите моменти? Като... Билет от кино или картичка за рожден ден? Нещо, което те кара да се чувстваш специален. Нещо малко, но мило и скъпо за теб.
Колко от вас са получавали писмо? В пощенската кутия, а не в и-мейла. И то не защото сте спечелили някаква награда от интернет игра или сте си купили нещо онлайн, а просто защото някой приятел е решил да ви изненада? Аз не съм. А би било толкова невероятно прекрасно, не мислите ли? Може да звучи старомодно. Но едно писмо ще ви накара да се почувствате толкова по-добре от един и-мейл, най-малкото, защото когато ви се прииска, можете да го извадите и да го пипнете, да го прочетете отново. Или поне при мен е така.
Доста е тъжно. Всички бъдещи поколения ще израснат пред компютъра, ще се снимат, само за да имат какво да покажат във Фейсбук или кой знае къде, и ще комуникират все по-малко очи в очи. Няма да могат да отворят кутията, пълна с камъчета, малки сувенирчета и тайни бележки и да се порадват, може би и да проронят някоя сантиментална сълзичка. Да, доста ще бъде изгубено. Но аз ви предизвиквам- напишете писмо на някой приятел, независимо за какво. Просто го направете, (а ако наистина го направите) надявам се да зарадвате този човек ужасно много (:

Art by ra3iatha

Summer's gone

А с него си отива и топлото слънце, мекият повей на вятъра и зелените треви. Небето е тъмно сиво, а дърветата вече са прошарени в жълто, червено, оранжево и кафяво. Под краката ти е същински килим от листа, над главата ти е истинска буря. Единственото, което може да ни предпази от мрачното настроение, са цветните дрехи и добрите приятели (: А аз се надявам да намеря много от второто... Искам на училище. И не искам на училище. Искам готин клас, в който да намеря своето място, и добри учители, горещ шоколад и много сняг. Какво друго е есента, освен предвестителка на най-студения сезон?

Art by lonelypierot

Harry Potter

С Хари Потър е израснало цяло поколение. На Хари Потър се радват хора от всички възрасти и раси. Хари Потър е феномен. За мен винаги ще си остане любима поредица.
В този пост искам само да кажа, че ще ми е ужасно тъжно, когато излезе и втората част на седмия филм. Даже може и да си поплача (cause I'm fangirly like that) Наистина ще ми липсва да тръпна в очакване за нов трейлър или за премиера, за забавно интервю около филмите или просто за нова фотосесия. Е, отдавна не съм чак толкова пристрастена, но, да, ще ми е мъчно. Това са книгите, които съм прочела най-много пъти, и определено има да ги чета още много пъти. Седмата за мен беше най-напрегната и още ме побиват тръпки, когато я чета. Не вярвам, че сред хората, които четат този блог, има някой Хари Потър фен, но ако има, вие как се чувствате, че историята приближава края си?

Art by m0thyyku

Smile (:

От половин час не мога да спра да се усмихвам (: Карах си колелото (каква изненада xD) и в подлеза на Орлов мост не можах да се размина с един батко- аз наляво и той наляво, аз надясно и той надясно. Вместо "Извинявай" казах "Опа!", което от мен се чува доста често, и двамата така се ухилихме, та чак досега ми е смешно и приятно.
Тази публикация няма за цел да бъде нещо поетично, просто ми се щеше да го разкажа (:

Envy

Защо сме толкова завистливи, хората? Защо толкова рядко се среща човек, който да се зарадва на успехите на другите? Защо завиждаме за усмивката на устните на пешеходецът, който има всяка причина, за да бъде намусен- кофти ден в работата, проблеми с жената, мрачно време… Но, ето, той се усмихва, върви си по улицата и се усмихва, и ти най-много да продумаш:

-         Този е луд.

Каква е тази злоба? Защо не само за шопите важи следната сентенция: "Я не сакам на мене да ми е добре, а сакам на Вуте да му е зле.” Или може би е типично българска черта, а? Не знам… Наистина не знам…

Завистта ще ни погуби по някое време, макар да се смята, че точно тя е двигател на прогреса. Може и така да е. Но е най-отвратителното нещо, съществувало някога, и я мразя!

Art by barkhaussen

Светлина и смях

Тази сутрин вероятно беше една от най-хубавите през това лято, нищо, че станах с петлите. Може би защото е нов месец и съм изпълнена с позитивни мисли и много надежди за морето, а може би просто е един необикновен за мен ден, в който усещам радостта от това, че съм във ваканция.
В 9:00 яхнах колелото и подкарах по улиците на София. Почти нямаше коли, слънчевата светлина плахо проникваше през клоните на дърветата, а прохладният въздух нежно докосваше все още леко притворените ми от сън очи.
Беше невероятно да карам в парка, когато почти няма будни хора. Баби и дядовци вървяха под ръка, хапваха банички и се смееха заедно, а покрай мен профучаваха други колоездачи, сякаш на състезание. Страхотно е вятърът да роши косите ти и да ги увива около лицето, а дрехите ти да се веят зад теб, докато набираш все по-голяма скорост. Въпреки че почти се прекатурих през един мост и си ожулих глезените, сутринта беше пълна със светлина, смях и много надежда. И аз я усетих, като някаква необикновена птица на рамото си, може би пъстроцветен папагал или пък тукан.
Ето за такива моменти живея.

Art by cartoonfreak821

Морето ме вика...

Никога вече няма да кажа, че не обичам да ходя на море. Или поне няма да казвам, че мразя...
Тази година изглежда ще се размина с това преживяване и осъзнах, че всъщност обичам морето. Обичам да се плацикам във водата, да лежа на горещия пясък, да се разхождам по тихите алейки из града, да си купувам множество герданчета и гривни от миди, които най-вероятно никога няма да сложа. Но ето- тази година няма кой да ме заведе. И какво да правя аз?
Една приятелка ме покани да отида с нейното семейство, но все още се чудя няма ли да е прекалено неудобно така да им се натреса. Ще ми се просто да си стегна куфарите и да се метна на следващия влак. Но а) нямам нужните средства, за да преживея и един ден на нашето крайбрежие; и б) родителите ми ще се поболеят от страх (: Така че ми остава само да кисна в София и да се надявам с цялото си сърце да ме пуснат да отида с тази приятелка и да си прекараме страхотно...

Art by theredgirl

24.07.2010- Life in a day

Това е най-прекрасното нещо, което съм виждала от много време насам (кликнете заглавието на тази публикация, ще ви отведе на страницата на Life in a day, за да разберете за какво говоря.). Ако имате време и желание, заснемете част от живота ви днес. Видеото трябва да бъде качено в YouTube до 31.07, но задължително да е снимано днес. Вашето творение може да бъде избрано да участва във филм, който ще бъде показан на Sundance фестивала през 2011.
Толкова ми се искаше да участвам, но не знам какво да снимам. Ако брат ми беше тук, щеше да е част от видеото, както и вуйна ми и вуйчо ми. Майка ми и баща ми няма да се навият... Иска ми се да снимам някои приятели, но никой не е в София.
Направо ви умолявам- направете видеото, ако имате възможност. Ще бъде невероятно!

Лято 2010

Това определено е лятото на списъците xD Вече имам 3, писани по различни причини, във форуми или по собствено желание...

Списък №1: Летни премеждия

1. Да поотслабна

2. Да си подредя стаята (и да я запазя подредена за повече от седмица)

3. Да се срещна с Ани, Ивс и Гло (макар че това не е точно премеждие)

4. Да се науча да свиря на китара 

5. More books, less computer (много ясно xD)

6. Дневникът ми да бъде попълван от време на време, както и блогът...

Списък №2: Lord of the Rings Hotties

1. Леголас

2. Арагорн

3. Eомер

4. Теодред (макар да го виждаме за много кратко)

5. Мериадок xD

 

 

Списък №3: Сериали 2010

1. Герои

2. Свръхестествено

3. Малки сладки лъжкини

4. Дневниците на вампира

5. Двама мъже и половина

Засега толкова! Сигурно ще има и още, но ще ги запазя за себе си (: 

Art by pungang & p0rg & Lord of the Rings

164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес"

Това ще е моето училище за бъдещите 5 години. Много надежди възлагам на Испанската. Може би най-накрая ще намеря добри приятели. Може би за първи път класът ми няма да се дели на групички и ще бъдем сплотени. А може би просто се надявам.
Какво да кажа, моето поколение е тъпо... Тези преди нас са хиляди пъти по-добри, а тези след нас са хиляди пъти по-лоши, но все пак... Би трябвало да сме златната среда xD Кой знае, може и да сме, просто познавам само грешните хора...

Give Me A Christian Side Hug

Farewell, my brother! Ще се видим след няколко месеца. За теб ще изтекат като секунда, но за нас- едва ли, особено за родителските тела.
Много поздрави на новите ти другари, поверяваме те на тях. Ако един косъм падне от почти голата ти главица, да му мислят...
Стискай ми палци за Испанската и не плачи много (лол!). Аз се сдържах, което си е рекорд.Прекарай си страхотно, напълни един куфар с технологии и се върни жив и здрав. Надявам се никой да не  

go all Jihaaaaad on you and blow your sorry asses up (:

...

People don't change. You just get to know them better.
I wish I hadn't. 


Не, не, НЕ! Нямам думи да изразя колко съм й бясна! А говореше какви сме приятелки... Вече започна да ме обижда зад гърба ми. Все още е същата... Не изразява абсолютно никаква емоция, ако ще да стане земетресение и да измре цял свят. И колкото и да искам да я нарека с една думичка, няма, защото аз не забравям какво съм й казвала.
Never regret something that once made you smile. Повтарям си го. По хиляда пъти на ден. Защото вече започнах да съжалявам. Най-вероятно ми е донесла повече отрицателни емоции, отколкото усмивки.
People always leave.

Елена не оставя хората да я опознаят. Опитвала съм се толкова пъти. Да пробия тази нейна маска. Но не. Тя твърди, че е такава, каквато я виждаме. Но никой не е чак такъв непукист. Никой не е толкова позитивен. И дори да й се водех приятелка, не я познавам изобщо. Дори една малка частичка.


Art by shroomz66

Drama is part of me...

Заливат ме толкова много противоречиви чувства, като че се давя в тях... Няма за кой да се хвана, няма кой да ме издърпа. Понякога се чудя защо толкова ми пука за хора, на които им е все едно дали съм жива или умряла... I'm a total drama queen. Обаче няма да се променя. Не се уча от грешките си. Не мога просто да изрежа част от мен и да спрат да ме интересуват гореспоменатите хора. Просто съм такава. Не съм по вкуса на някои, но това не е мой проблем.
В момента има само един-единствен човек, който ме разбира донякъде, и съм й толкова благодарна за това, дори тя да не го подозира. Не знае колко много ми помага.
Искам да плача, да ритам, да прегръщам и да спя :) в същото време. Но май на първо време ще избера последното, а утре ще му мисля. Да, утре ще ми е също толкова гадно. И вдругиден. И така нататък... Докато, надявам се, в някакъв момент наистина спре да ме интересува. 

Art by j-c

I guess that this is where we've come to...

"Овните от Везните добре да се предразват- те идват да ги тъпчат, мъчат и наказват." Част от характеристиката на моята зодия...Като се има в предвид, че най-добрата ми приятелка е Везни, съм доста прецакана. Ако не ми беше приятелка, нямаше да й е толкова лесно да ме обижда, дразни и да се смята за по-остроумна от мен. Но тя е, така че аз не мога да й отговоря подобаващо от страх да не я засегна, въпреки че тя не се интересува особено какво й казвам. Не я интересува абсолютно нищо, освен нещата, които пряко я ефектират. Ако ме блъсне кола, най-вероятно ще каже нещо от сорта на "Кофти..." Но ми писна от глупостите й. Търпях я доста дълго, и колкото и да я харесва брат ми, не мога само заради него да продължавам така (:
Съжалявам, че й омръзнах. Съжалявам, че не отговарям на нейния вкус за приятелка. Съжалявам, че съм прекалено сръдлива. Предполага се, че ме познава... Би трябвало да знае кога най-накрая да млъкне... Поне веднъж в живота й последната дума да не е нейна...
А най-тъжното е, че не й пука изобщо. Преди поне искаше да знае защо й се сърдя, искаше да се сдобрим. След като вече не иска и съм й омръзнала, какъв е смисълът да се тормозя, да се тръшкам и да плача…

***

Поредната караница, но без поредното сдобряване... Странно, колко е лесно просто да оставиш хората, на които им пука за теб, да си тръгнат...

***

I guess

That this is where we've come to

If you don't want to

Then you don't have to

Believe me

But I

Won't be there when you go down

Just so you know now

You're on your own now

Believe me

Art by thymournia

6,470,818,671

'At this moment there are 6,470,818,671 people in the world. Some are running scared. Some are coming home. Some tell lies to make it through the day. Others are just now facing the truth. Some are evil men, at war with good. And some are good, struggling with evil. Six billion people in the world. Six billion souls. And sometimes - all you need is one.'

Супа с неща :D

Хъммм... Защо всички си мислят, че имам ниско самочувствие? Аз самата смятам, че понякога е прекалено високо...
Все едно де. Утре нямаме училище, а скоро идва ваканция и моят ден-ден. :) Тази година исках да видя кой какво би ми подарил, без да ме питат какво искам, но не се получи, аз отново им казах (заплашваха ме, хах...) Пак ще сме малко хора- 6 човека, с мен 7, максимум. Исках да играем на Туистър, но като няма от кого да измоля, ще мисля нещо друго.
Брат ми направи супа с неща... Имаше и топено сирене. Е, трябва да му се признае, вкусничка си беше.
Толкова безсмислен пост, че няма накъде повече...Тези са ми любимите (:

"Четирилистна детелина" от Георги Константинов

Помня тиха поляна, покрита
със трептяща зелена коприна.
Дълго търсихме с теб сред тревите
четирилистна детелина.

Но откривахме там все такива
детелини със тройни листенца.
Ала виждах, че беше щастлива.
И щастливо туптеше сърцето ми.

Затова, че я търсехме заедно,
там денят бе щастлив и без нея...
А сега я открих най-случайно
край самотната градска алея.

Как далече от теб е израсла?
Как без теб я съглеждам така?...
И съм тъжен, и даже нещастен-
с четирилистна детелина в ръка.

"Приказка" от Веселин Ханчев

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така, нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави."...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.

Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

Алиса в Страната на чудесата

Страхотен филм!!!
Гледах го днес, много му се изкефих. Джони и Хелена бяха уникални, Миа беше много сладка и миличка, гъсеницата и заекът къртят мивки!
Анн Хатауей ми хареса също. Аз не бих могла да си държа ръцете така по цял ден :)
Ефектите наистина бяха уникални!
Костюмите също бяха страхотни!
Музиката- хубава, макар че в началото доста ми се припокриваше с тази от Чарли и шоколадовата фабрика.
И си имам плакат с Лудия шапкар, йей!

Филмът си заслужава, много съм доволна!

Обаче си загубих билета и сега не мога да участвам в една супер яка игра с хубави награди :)
И освен това без да искам оставих бакшиш 5 лева при пуканките (забравих да си взема рестото...)

Argh!!!

Скапан, гнусен, мазен, отвратителен мол!!! Как може да построят такава грозотия?! "Най-големият на Балканския полуостров"! Дреме ми на шапката... Щом няма кино, за нищо не става.
Събрал е всички цветове на дъгата. Пълна грозотия! Не стига, че е на 1 метър от къщата ни, но и е толкова ужасен!
Хах, какво ли се паля и аз... Все едно моето мнение има значение...