Going, going, gone

Януари
Възхищавам се на класа си. Едва ли ще чуете друго от мен, освен колко са яки съучениците ми. Обичам ги, кефя им се, сприятелявам се с тях, прегръщам ги. В съзнанието ми се прокрадват съмнения кого всъщност харесвам. Дали е J, JW или един друг индивид.
"Късно е, а аз имам желание да пиша. Двете неща не се съчетават много добре. Леглото ще изясни въпроса."

Февруари
Поредните романтични излияния от моя страна. Вече знам кого харесвам. Умирам си за него. По цял ден говоря на приятелките си, някои от които са съгласни с мен, други- не. Сините очи са ми слабост, знаете. Лятото ми липсва.
"Ще улавям случайните му погледи, звукът на смеха му, и ще ги крия някъде дълбоко. А когато съм сама, ще ги изваждам, ще ги разглеждам като снимки от отминали лета и ще се усмихвам на себе си."

Март
Забавен месец. С Ани нямаме идея какво правим. J и JW сякаш не са само приятели. А може би не са нищо. Ядосвам се, че не съм се класирала в един конкурс. Радвам се на Ели, която тогава е само интернет другарче. Моето момче ме забавлява, чудя се дали има нещо между нас. Той ме успокоява, разсмива ме и се смее с мен.
"Mi locura, mi tranquilidad y mi delirio, mi compás y mi camino"

Април
Започва по най-прекрасния начин- бой с възглавници на Витошка. Имам желание да отида на село през лятото, за да бъда близо до моя човек (той не е мой, но така му казвам. условно.) Това е и месецът, в който разбирам, че едва ли ще се получи нещо, но продължавам да хлътвам все повече и повече. Идва пиесата на класа, която е страхотна, но той флиртува с едно момиче. Минава и концертът на училището на 21 април. Пепи е там. Танцува като бог. Радвам се. С Ани тръгваме на ориенталски танци.
"А синеоката любов ми скапва настроението."

Май
Обмислям Пепи. Нямам шанс с него, но е същото и с моя човек. Време е за Video Diary 1.0. Все още е някъде из архивите на компютъра. Обсъждаме момчетата. Много. Литературно четене, което повдига един индивид в очите ми още повече. С Ели достигаме кулминацията на простотиите си.

"А наистина не искам да чакам повече..."

Юни 

Запалвам се по Glee. Идва El Día E, който е един от най-хубавите ми дни през тази година. Помагаме в организацията, танцуваме, обикаляме обекти от Sofia Design Week. Слънчев месец, който ме кара да искам ваканция още повече. Усещам полъха на свободата.
"Да отидем в О'Шипка и да играем в пясъчника. Голи."

Юли
Тъжен месец. В началото танцувам. В средата плача безкрайно дълго време. В края съм изтощена от толкова плач и искам да почва училище, за да бъда с моите идиотчета. Излиза последният Хари Потър. С Ели си изплакваме очите, гледаме го два пъти, а вторият път е по-зле и от първия. Tumblr е част от деня ми от доста време, но тъкмо през този месец доказва, че е магическо място.
"Чувствам се част от едно семейство. Не се познаваме, но сякаш сме свързани от невидими нишки по целия свят."

Август
Тръгвам на фитнес. Опитвам се да вляза в Pottermore. Едва се справям с литературата за лятото, рядко се виждам с някого, а София ме задушава. Искам си морето, но и тази година оставам без него.
"И все пак това лято сякаш излезе малко по-добро от предишните две-три." 

Септември
Гледам усилено Doctor Who. Епизодът The End of Time е последният на Дейвид Тенант. Плача отново. Отслабнала съм. Започва училище и аз съм доволна. Бързо се убеждавам, че всъщност класът ми не е толкова страхотен, колкото си мислех.

"За един миг ние бяхме щастливи. Аз те обичах и ти ме обичаше. Какво повече му трябва на човек?"
 
Октомври

Започвам да си падам по друг човек, отново синеок. Само леко. Даже се съмнявам, защото сме приятели. Ходя на тренировки за хелоуински флашмоб. Гримират ни като зомбита. Страховити сме. Пафел ми пуска ръка няколко пъти. Чудя се къде да го ритна.
"Така, както аз искам да бъда нечия и някой да бъде мой."

Ноември
Започвам да "излизам" с гореспоменатия синеок човек. Трае една седмица. Аз го започвам, аз го скъсвам. Чувствам се гузна, но ми минава. Пепи отново е на радара ми. Като stalker съм (не наистина.) Влюбена съм в представата за него.
"Така е в живота на всички. Светът е стъклен."

Декември
Минава по-бързо от очакваното. Последната седмица в училище е ад. С Ани и Мими се записваме на танци в група, сформирана от Пепи. Продавам билети за коледната томбола, а председателят на съвета ми диша във врата. Класно след класно, след изпитване, след контролно. Успяваме. Отиваме на ресторант с класната, ядем домашна торта, снимаме се и се забавляваме. Връщаме се за коледното тържество. С Хриси печелим второ място на кулинарния конкурс с едни симпатични сладки. С нея, Ани и Мими тропваме няколко хорца, а Пепи се облича като загубеняк и танцува една много забавна... самба? Коледа минава, щастлива съм. Ели обаче не е. Той не харесва нея, а най-добрата й приятелка. Опитвам се някак да й помогна, но не знам как. С времето тя се пооправя.
Надявам се на по-добра 2012, защото я заслужаваме.
"Станало е част от теб, също като него."

Art by limeflowery

Изпълнени желания, изгубени желания...

Изненадах се, когато открих, че и миналата година съм писала списък с New Year's Resolutions. Време е за равносметката- кое съм изпълнила и кое- не.

1. Обещавам да спра да бъда толкова срамежлива. Изпълнено. Не напълно, но до голяма степен.
   
2. Обещавам да тръгна на танци. Изпълнено. Два пъти при това (:
   
3. Обещавам да не давам обещания, които знам, че не мога да изпълня. Надявам се да не съм дала обещания, които да не съм спазила. Опитвах се да правя всичко по силите си, за да не разочаровам.
   
4. Обещавам да събера стария си клас. Изпълнено донякъде. Опитах се.
   
5. Обещавам да прекарам най-хубавото си лято. Не беше най-хубавото, но беше по-хубаво от миналото, така че това е добре.
   
6. Обещавам да се извиня на хората, които съм наранила. Изпълнено. Извиних се на двама човека, които наистина бях обидила, а после, ако се случеше да обидя някого друг, се извинявах моментално (или почти моментално)
   
7. Пожелавам на себе си, семейството и приятелите си много здраве, щастие, любов и късмет. Хъмм... Не се сбъдна напълно, но, както всяка година, имаше възходи и падения.
   
8. Пожелавам си много муза. Идваше, отиваше си.. Не беше неползотворна година.
   
9. Пожелавам си да го намеря. Не знам дали съм го намерила, но намерих... някого. Когото познавам от 7 години. И може би тази година ще се случи нещо.
   
10. Пожелавам си да спечеля нещо. Изпълнено. Спечелих много пъти от разни конкурси и съм доволна (:
    
11. Пожелавам си няколко купона с 8г. Имаше един. Изпълнено?
    
12. Пожелавам си да будувам с приятели. Изпълнено, и вероятно още веднъж преди края на 2011 ще стане пак.
    
13. Пожелавам си много нови приятели. Изпълнено. Не са толкова много, но пък са страхотни.

Донякъде съм се справила. Половината неща съм изпълнила, неволно или не, а другата половина съм я започнала. През 2012 може би ще ги довърша (:


Art by limaria

No boy is worth your teenage tears.

Да обичаш е трудно. Боли. Трябва да рискуваш собственото си щастие и благосъстояние, за да бъде другият добре. Той може да не осъзнава какво ти причинява с малките усмивки, погледи и разменени думи. Той - не, но ти осъзнаваш колко е нездравословно да мечтаеш за него, да го сънуваш, а когато е в стаята, да не можеш да гледаш другаде. И все пак... Хората са мазохисти. И ти продължаваш да се самонараняваш, реейки се в облаците с него. Станало е част от теб, също като него.
И ако в един хубав ден се окаже, че и той изпитва същото, светът ти се променя. Всичко е по-хубаво, по-щастливо, по-розово. На седмото небе си, миризмата му те следва навсякъде, а ръката ти е в неговата винаги.
Но ако пък се случи така, че той не чувства същите неща, светът ти може да се срути. Усещаш стените на перфектните ти мечти да се пропукват, светлините изгасват, завесата се спуска. И се чувстваш сама, и още по-лошо- самотна. Пред хора се държиш горе-долу нормално. Усмивката не напуска лицето ти, смееш се дори по-силно от преди, шегите не спират да се леят от устата ти. Но вътрешно се разкъсваш от желание да плачеш и да викаш. Това също никак не е здравословно.
Може би искаш да се предадеш, да паднеш разглобена на средата на улицата и да не мръднеш повече, но не трябва. Ти си силна. Ти можеш да се справиш с всичко, което ти поднесе животът. Може да ти се иска да се откажеш и от любовта, но не може. Защото някой ден ще ти подкоси краката и ще те отнесе на места, които не си си представяла дори в най-смелите си мечти. А ти трябва да си там, за да й отвориш вратата, да я поканиш вътре и да я оставиш да се промуши в най-дълбоките кътчета на сърцето ти. Може отново да бъдеш наранена, и после пак и пак, но никога не бива да се предаваш. Защото това не си ти. Аз те познавам. Бъди себе си. Бъди силна, смела и невероятна, каквато си винаги. И някой ден (може би още утре) някой ще се влюби в теб, в прекрасният човек, който ти си.

Here we go again.

Беше невероятно приятно отново да съм в компанията на всичките шматковци, да слушам истеричните им смехове, самата аз да се смея като идиот, да слушам глупостите и аз сама да ги говоря. Сякаш съм си вкъщи сред тези хора. Странно ли е?
Огромна част от хората бяха отчаяни, че почваме годината. А аз искам да започнем. Омръзна ми от горещината и скуката, както вече споделих (:
Осмокласниците изглеждат твърде големи, по-големи от нас. А момчетата им са много хубави. Ама наистина. Това също е странно хД
Най-краткият пост, който някога съм правила, но ми се щеше да споделя (: Как минаха вашите първи учебни дни? Удариха ли една дъъълга досадна реч, която включваше много позитивни думички като "нови малки приятели", "усмивки" и "нетърпение"? На нас да. Споделяйте, ако имате желание.

September, bring me lots of rain.

Искам да е есен. Искам да изляза навън с чадър под ръка и с червеното палто, да шляпам из локвите, да усещам дъжда по лицето си. Тази мръсна градска жега ми омръзна. Искам облаци, жълто-червени килими под краката ми и дъжд, ама много дъжд. Искам да отмие това загубено лято и да ми тръгне като по вода.
Да, искам и да се върна в училище. В онази стая, където слушам невероятните простотии на класа ми. Наистина са.. Неописуеми. Липсваха ми, така че ще се радвам страшно много. И френски искам да уча. Но всичко останало е най-добре да изчезне от програмата хД
Имам много желания за тази учебна година, но някои не са за споделяне с широката публика, други са просто глупави. Искам да направя нещо безотговорно, искам поне веднъж да не съм аз тази, която винаги трябва да отговаря за останалите. Казват, че ако не си направил някоя глупост в живота си, не си живял. А аз живяла ли съм?

ПП: Ще се вихря в ето този блог. Вижте го, момичетата са супер мили и талантливи (:

Summer 2011. Random babbling.

Блогът съвсем умря. Само поствам някакви giveaways и това е. Тъмблър тотално ме е обзел. Изтерясвам покрай скоро излизащите сериалчета, но... Няма какво да пиша тук. Тотално съм се изчерпала от идеи за някакви творчески нещица, не ми се рисува, не ми се чете, не ми се излиза, нищо не ми се прави. Превърнала съм се в някаква флегма, ама поне на фитнес ходя. И все пак това лято сякаш излезе малко по-добро от предишните две-три.
Братът предлага да се запиша на курс по пеене. И идеята започна да ми хареса. Вчера приключих с гледането на The Glee Project и умрях от кеф. Песента, която Сам изпя, ми се е забила в главата и не мога да спра да я пея. Вече досаждам на тези около мен хД Обаче ако тръгна и на пеене, не знам дали ще се справя тази година. Рисуване на две места, фитнес, български, испански, английски (ако все пак се запиша) плюс всичките уроци на испански. Ще се гътна от натоварване, но може да пробвам. Баща ми винаги е казвал, че когато имаш повече задължения, си организираш времето по-добре. Кой знае- може да участвам в X Factor следващата година (: До Америка няма да стигна за следващия TGP, обаче... Абе, няма лошо да мечтая. Първо трябва да се махне тая сценична треска, дето я имам, и тогава вече ще се насоча към големите неща...
В интерес на истината вече искам да почвам даскало. Ваканция, ваканция, ама като не ходиш почти никъде и почти няма хора в София, как да ти е забавно.

This is the last goodbye

Oliver Boyd and the Remembralls - The Last Call 

Ще ми се да можех да си спомня първия път, когато отворих Хари Потър и философският камък. Донякъде успявам да извикам образа на брат ми, който ми казва, че в началото книгата не е толкова интересна, колкото към средата. Но не мога да си спомня своите собствени мисли и момента, когато поредицата ме е грабнала. Факт е, аз бях, съм и винаги ще бъда фен на Хари Потър. Фен е твърде лека дума. Чувствам се част от едно семейство. Не се познаваме, но сякаш сме свързани от невидими нишки по целия свят.

Now some could say that it’s a fad, that it’s a trend, that someday, it’ll all fade away.
But I don’t believe that. In such a short period we’ve made bonds that will last lifetimes.
And I’ll be damned if I allow myself to let go without a fight.
This phenomenon is blind to age, gender, race, and location.
So even though we’ve reached the end, it’s not over yet.
We’ll still have each other. All the friendships, and all the laughs.
And when it seems dark, we’ll all be there with out stretched hands.

Помня, че първия филм от поредицата, който изгледах, беше Стаята на тайните. Бях ужасена от огромната змия и не следвах съвсем историята, но всъщност този филм ме подтикна да прочета книгите. Бях на седем или осем. А магията все още ме държи.

Помня и месеците, преди да излезе последната книга. Бях на нокти. Не очаквах да я купим на първия ден, когато я пуснат, но все пак се надявах. Около месец след издаването на българския превод с брат ми я имахме. Едновременно я четяхме трима човека- аз, брат ми и баща ми. Помня, че всеки я зарязваше на различно място и трябваше да обикалям къщата, за да я намеря.

We all came across this by chance, and I’d be surprised if anyone at the time
Would have been able to predict that it would become what it is today.
It’s true, some things will slowly drift beyond the immediate,
But as a whole, we’ve cultivated something that defies boundaries.

 

Помня и миналата година, когато излязох от киното след първата част на Даровете на Смъртта. Всички около мен говореха възбудено и очите им блестяха. Бях развълнувана. Мозъкът ми отказваше да приеме, че всичко идва към края си. Сега, три дни преди премиерата на последния филм, все още отказвам да го повярвам. Как може нещо толкова... магическо във всеки един смисъл на думата, да приключи? Не съм сигурна кога ще се осъзная. Може би когато свърши и последната нота от саундтрака на филма. Може би още щом видя логото на Уорнър Брадърс и чуя познатата Hedwig´s Theme. 

 

Now I know I can’t speak for everyone, I can only express my own feelings and views,
But I have a pretty good inclination that a lot of you are going down the same road as myself.
Ten years, ten short years. If only we had begun at year one.
Imagine where we might have been by now. But I digress. 

 

Ще ми се да не трябваше да свършва. Не мога да си представя какво ще правя след това. Няма да има какво да ме занимава, около какво да полудявам.... Ще ми се да имаше още десет книги, още десет филма, още десет магически години. Но няма. Трябва да се примиря с това. 

 

As a great man once said, “It does not do to dwell on dreams and forget to live.”
We’re being given a fresh start. A new era is fast approaching.
But this time around, we are the storytellers.  

 

 Премиерите в Лондон и Ню Йорк разбиха сърцето ми. Речите на всички бяха толкова тъжни, че за момент сякаш усетих, че това наистина е финалът. Плаках като бебе пред екрана за хора, които бяха на 2000 км от мен. Не ме е срам. Разбрах, че хората ще ме гледат странно и няма да ме разбират, даже ще ми се усмихват снизходително и ще ми се подиграват. Не ме интересува. Пораснах с книгите, а детството ми завършва с този последен филм. Никога няма да бъда част от нещо такова отново. Но съм щастливка, че дори сега бях част от него. Децата ми също ще прочетат книгите, ще изгледат филмите и ще предадат на своите деца. Така краят на тази ера ще бъде началото на легенда.

 
This is the last call.
This is the final song.
This is the last goodbye.
So give all that you can.
Let me hear you now,
Singing out loud and proud.
No more tears will fall,
‘Cause together we are strong. 

8!

КРААААЙ! Издържахме на мъчението! Леле, тия последни дни ми се струваха толкова дълги и досадни... Но край! Край, край, КРАЙ! Умирам от кеф!
Логично беше като ни раздадоха бележниците, да отидем някъде заедно, обаче пак се поразцепихме така... Все едно де, отидохме 15-ина човека на боулинг, говорихме простотии, пяхме и какво ли не. После ядохме вредна храна и ни валя страшен дъжд...

И сега съм си вкъщи и почвам да се чудя какво ще правя цяла ваканция без тези идиотчета. Сериозно хД Какво ще правя без моите шматки, без да пея по коридора с Хриси, с Деси да се хейтваме, с Ани само да се погледнем и да знаем за какво става дума, с Боги, който само ръси мръсни намеци, Влади с лигавия му смях, Йоан и Виктор, които просто вървят в комплект, Мими и нейните злобни погледи хД И всички останали... Ох, как ще ми липсваат! Тази година изтече ужасно бързо. Да видим сега следващата по-умни, по-красиви и по-перверзни ли ще сме хД

Имам шанс да отида на море за три дни с баща ми, обаче много се чудя. Тези дни има едно събитие (тук), обаче го преместиха от първи на някоя неизвестна все още дата. Аз присъствах на оригиналният флаш-моб и сега искам да отида и на това, обаче... Не мога за втора поредна година да не видя скъпото моренце. Направо ще умра, ако пак не отида поне за ден.

June.

Това беше месец, пълен със събития. Такъв кеф няма просто. Само часовете в училище са ми проблемът, ама и той ще изчезне след 3 дни. 3 ДНИ!!! И после свобода. Вярно, че ще ми писне на втората секунда, обаче... Знам, че ще е по-добре от предишното лято със сигурност. Ще си имам другарчета. А на 30-ти трябва да измислим какво да правим с класа, защото няма как така да си тръгнем просто. Всяка идея на Виктор беше да се съблечем голи и да правим еди-какво-си. Да играем на Туистър голи. Да играем на пейнтбол голи. Да отидем в О'Шипка и да играем в пясъчника. Голи. Не, че му се изненадвам вече хД Знаем какво ще каже, преди да го е казал.

Дам, значии... Най-забавното нещо през юни трябва да бяха танците, такъв смях беше. Както и El Día E, празникът на испанския език. Бяхме пред Испанския център, имаше уроци по латино танци и аз си танцувах с който ми падне, най-вече с момичетата от класа ми, щото момчетата не искаха... А после цъфна и Пепи и просто денят ми стана прекрасен (: Обикаляхме разни галерии, разгледахме супер интересни неща и следващата година трябва да почнем от рано Sofia Design Week, защото сега не успяхме да свършим всичко.

Вчера бях на аеробика с Ани и въпреки че се изморих страшно много, днес почти нищо ми няма. Само ръцете ми отказват от време на време, ама ще ми мине. Явно трябва по-често да прибягвам до 2-килограмовите гирички, които седят и събират прах в ъгъла.

Пропускам нещо важно, но не се сещам какво. Освен, че се пристрастих по Glee, влюбена съм в Дарън Крис и станах голям защитник на гейските права. Вече ми става гадно само като чуя някой да обижда друг, използвайки "гей/педерас/етс.", а какво остава, ако аз го кажа... Кой каза, че сериалите за нищо не струват? И гей-браковете в Ню Йорк вече са законни!

Неделя ще бъде най-якият ден просто! Ще разберете тогава защо. Сега не мога да издавам, обаче е страхотно!

А 13-ти юли ще е много тъжен ден. Ще изгледам Хари Потър 7 и ще се разцепя от рев. Просто... Отсега знам колко много ще плача и колко ще ми е мъчно. Умирах да отида на среднощната премиера, обаче Warner Brothers са забранили да има среднощна и съответно в 13:00 ще ходим на премиера с Виктор. Поне ще има един, който няма да ме гледа странно, като избухна в плач. В тази връзка- ще си правя потник за премиерата, ще си го нарисувам, обаче се чудя какво да нарисувам. Искам да е нещо семпло, за да няма начин да го оплескам. Примерно черна светкавица на бял потник и някъде отдолу малък текст "until the very end" или знакът на Даровете на Смъртта. Някое фенче да ми помогне, защото не мога да реша (:

А това излезе дълъг пост. Направо съм учудена от себе си хД

ПП: Сетих се какво пропускам. POTTERMORE! jkgkfdbjabknl Издивях, като разбрах! Ох, направо.. Джоан Роулинг е най-стахотният човек на Земята, казвам ви... Вечно ще я обичам тази жена.

 

When it's in your spine like you've walked for miles...

If your heart wears thin I will hold you upAnd I will hide you when it gets too muchI'll be right beside youI'll be right beside youI will stayNobody will break you
Защо никой не казва такива неща? Никой. Само в приказките ли
има "И те заживяха
щастливи до края на дните си. "? Аз даже толкова не искам.
Грешно ли е да искам
просто за ден да съм толкова щастлива, че да забравя всичко около
мен?
Грешно ли е да искам един човек, просто един човек, с когото да
бъда себе си и той все пак да ме обича... Цялата развалина, която
съм понякога. Или пък съм толкова повлияна от филмите и песните,
че съм заживяла в тях? Искам животът ми да е като филм. От онези,
с хубавия край. Които те карат да се усмихваш дни, след като си
ги изгледал. Онези, които те разплакват с прекрасната си история,
които все пак накрая се нареждат? Да, искам да живея в такъв
филм. Защото накрая момичето винаги получава момчето. Може да не
е този, когото е очаквала, но винаги, винаги идва този, който я държи,
подкрепя и обича. Няма го. А наистина не искам да чакам
повече...

Art by paranoia--7 

Pongo mis manos al aire

1:

Трите мои най-големи страхове

1. Да остана без приятели. От това май се страхувам най-много... Не мога да си представя да остана абсолютно сама. Въпреки че ще имам семейството си. Не мога без приятели... Но пък ако загубя и семейство, и приятели, направо ще ходя да се гръмна някъде.

2. Имам панически страх от паяци. Хем ме е гнус, хем ме е страх. Отвратителни осмокраки космати същества... И като ходят, са толкова зловещи хД

3. Страх ме е от неизлечимите болести. Предполагам, че това означава, че ме е страх от смъртта. Но не от моята собствена, а на семейството и близките ми хора. Това почти се припокрива с първото, но.. Не знам, не мога да измисля повече страхове, не се сещам хД

Най-накрая успях да я напиша тая публикация... Ще има още една, вероятно още тази вечер, ама искам да е отделна хД Че имам да споделям...

'cause without your love my life ain't nothing but this carnival of rust...

2: 

Три песни, които можеш да слушаш отново и отново до безкрай

1. Jon Lilygreen & The Islanders - Life looks better in spring. Не я слушам често, но когато започна да я слушам, просто не мога да спра. Много е позитивна и хубава, обичам я просто (:

2. Nickelback - How You Remind Me. Невероятна е. Като цяло почти всяка песен на Никълбек ми харесва и мога да я слушам до припадък. Много са добри. Искам тяхна песен на завършването хД

3. Kleerup ft. Lykke Li - Until We Bleed. Мога да я слушам по цял ден напоследък. Има някакво ужасно странно звучене, което ми харесва страшно много хД 

Само да отбележа- това са ми любими песни, но имам и по-любими хД Просто тях не мога да ги слушам непрекъснато... И съжалявам, че пропуснах вчера да пиша, но бях толкова уморена. Ако има кой да чете, де (:

***

Театърът на Испанската е Ф.Е.Н.О.М.Е.Н.А.Л.Е.Н. Тоооолкова са добри. Много се смях на пиесата им. Ужасни таланти имало в това училище хД

А утре цял ден съм почивка и ще бъде размазвация просто. Ще ми се да бяхме ваканция и в петък, ама...  Все едно де, ще се радвам на това, което имам хД Кино, вредна храна и приятели, какво повече да иска човек...

ПП: Добри новини. Ваканция сме в петък хД Кефя се.

All the shit I did tonight.

3: 

Три мои любими филми

1. Шоколад. Трябва да го кажа. Беше толкова хубав, толкова красиво сниман... Джони Деп беше неустоим, но за мен винаги е (: Историята също беше предадена добре, макар и с много отклонения от книгата. Не ми пречи, понеже от едно известно време възприемам книгата и филма по книгата като отделни изкуства и се опитвам да оценя и двете поотделно.
2. Писма до Жулиета. Това е един от най-хубавите романтични филми, които съм гледала. Заслужава си определено. Местата за снимките бяха страхотни, актьорите бяха невероятни, сценарият беше безупречен... Наистина прекрасен филм!
3. Генезис. Перфектен. Това беше най-якият филм, който бях гледала от дълго време. Ефектите, историята, актьорите, а музикатааа <33 Идеален беше просто, нямам какво друго да кажа. За пореден път се влюбих в Леонардо ди Каприо.

Списъкът ми с любими филми е от поне 40 филма, но избрах, които ми хрумнаха първи (:

***

Това беше най-якото нещо, в което съм участвала с класа хД След тиймбилдинга де. Бяхме невероятни... Меко казано. Обожавам си класа просто. Твърде яки сме, за да е истина :D Ама как скромно звуча... Наистина беше много весело, радвам се, че и снимки имаме. Those will be the best memories...

Everybody needs inspiration

4: 

Трима човека, които са повлияли на живота ми

1. На първо място вероятно е брат ми. Без него нямаше да бъда толкова ненормална, да говоря толкова простотии и така. Нямаше да бъда себе си хД Неговите решения и предпочитания влияят много на моите, така че гледам да реша за нещо, за което се колебая, преди да чуя неговото мнение. Забелязала съм, че начинът, по който говори, се прехвърля на мен. Това е нормално, предполагам, при положение, че живеем заедно, но например баща ми много често ми е казвал, че копирам брат ми във всичко. Предполагам, че до някаква степен наистина е така, имайки се предвид, че той ми е големият батко и няма как да не се влияя от него.

2. Трябва да кажа... Джоан Роулинг. Тя създаде този свят, който ме омайва всеки път, когато отворя някоя от книгите й. Тя ме направи голям фен на фентъзито, без нея нямаше да прочета Властелинът на пръстените, нито никое друго фентъзи. От първия път, когато отгърнах страниците на Хари Потър, съм фенка, и тази поредица завинаги ще си остане в сърцето ми, както никоя друга книга. Самата Джоан е човекът, създал я, и мога да съм й единствено благодарна, че с книгите си беше там за мен и ми посочи магията (:

3. Ася, учителката ми по рисуване. Тази жена е най-интересният, оригинален, изобретателен, забавен човек, когото познавам. Знаем се от 8 години, винаги успява да ме изненада и да ме зарадва. Радвам се, че я познавам, защото нейното изкуство ме вдъхновява. Тя е невероятна и се надявам да продължим да работим заедно.

Това беше трудно. От раз се сетих само за брат ми, но за никого друг хД Баща ми и майка ми не ги включвам, защото то е ясно, че те влияят също много (:

***

Утре е денят, в който ще се изложа пред семействата на всичките си съученици, така че стискайте ми палци хД Ще бъде забавно. Музиката е добра, поне едно нещо в тази пиеса не е контролирано от класната. Утре ще получи удар, като чуе песните, но поне това трябваше да ни остави, а не да ни набутва своите песни, които звучат като изпяти от коза с бронхит. 

НеЩо Си Там xD: ох, да, толкова ще е прекраснооо... искам да видя няколко реакции хД ще видим... като ни видят, дали няма да искат да танцуват с нас. ама ние ще им откажем, ХА!

Така че, свят, бъди готов за нас, защото ние идваме хД

I'm gonna get you, I know you want me to.

5: 

Три неща, за които съжаляваш

1. Съжалявам, че изгубих толкова много време в сърдене и глупости. Загубих ценни моменти с добри приятели. Но за сметка на това станах доста по-добър и позитивен човек, промених се в добра посока, вече не можеш да ме видиш сърдита на някого... (:

2. Съжалявам, че все още не съм тръгнала на курс по пеене или китара. Вярно, че винаги мога да започна, но е по-добре на по-ранна възраст. Казвали са ми, че имам потенциал, ако си развивам гласа, но... Аз го развивам само под душа хД

3. Съжалявам, че не съм активна спортистка. Това също подлежи на промяна и смятам да го променя в следващия месец. Ще тръгвам на танци със слънчевото същество, така че очаквайте включвания хД 

***

 Понеделник ще е прекрасен ден. Сериозно. Трябваше да танцуваме валс с още две момичета, но никое момче нямаше желание да бъде кавалер на което и да било момиче. Класната щеше да ни осакати. Намерихме две момчета, но едното се отказа, а после и другото. Ще видят те. Така сме се издокарали всички, че ченетата им ще увиснат и ще се молят да танцуват с нас хД

Споменах ви за боя с възглавници на 2-ри април. Вече има и видео, ужасно му се израдвах и ви оставям и вас да се покефите. Следващия път трябва да дойдат повече хора. Вероятно няма да е бой с възглавници, но ще ви държа в течение. Очертава се през май да има още едно FlashMob събитие. Stay tuned (:

You're somebody's reason to smile ♥

6:

Три неща, които правя всеки ден

1. Говоря простотии. Аз съм един от хората, които казват най-много идиотщини на ден. Когото и да питате, все това ще ви каже хД Наистина не знам откъде ми идват понякога... 

2. Слушам музика. Обикновено желанието ми да слушам някоя песен отново и отново е толкова силно, че будя брат ми, за да сваля някоя песен и да си я пратя на телефона. Манията продължава с дни (:

3. Чатя с интернет дружката (: Сигурна съм, че е истинска... По-лесно е да споделяш с някого, когото не виждаш... Тя ми помага и ме успокоява. Приятно е да видя как, още преди да съм изписала целия проблем, който ме вълнува, тя вече предлага решение... Dean's girl ♥

*** 

Тази вечер е много важна. Изпращам извинение. Писах го, преписвах го, късах го, мачках го и знам, че никога няма да е достатъчно добро, за да ми се простят всичките грешки, но все пак ще опитам. Знам колко много сбърках, знам каква глупост направих и сега ще се моля да оправя нещата. Защото винаги ще си остана позитивна (: Винаги ще вярвам в доброто, което може да се случи, и няма да си мисля за лошото. 

Сърцето ми се е качило в гърлото. Трябва да натисна проклетото бутонче "Изпрати". Да, най-лошият начин, по който може да се изпрати едно извинение. Но не мога да изрека всичко това, без да се разплача. Нито мога да й го дам в писмо. Това е единственият начин, по който съм способна да го направя. И се надявам да е достатъчно. 

Раз... Два... Три. Стискайте ми палци.

Сякаш искам да плача като малко дете.

7:

Три мои любими храни

1. Шоколадът е един от моите най-добри приятели. Винаги ми помага хД

2. Домашна лазаня. Няма такова просто хД Обожавам, но не я ядем често (:

3. Мусака, още от детенце си я обичам (: Даже мога да я готвя хД

***

Започнах да се панирам отсега, мили мои. Имам представление с класа в понеделник и се побърквам. Днес ми е вечер за оправяне на настроения на приятели, а няма кой да оправи моето... Не, че е много лошо в момента. 

Общувам с другарче от стария клас и ми е тооооолкова мило. Искам да отида и да го гушна <33 Праща ми летни песни и ме радва ужасно много... Липсва ми, той е един от тримата човека от стария клас, който бих взела при мен в новия (: Ама направо... Добре, че скоро ще го видя пак, че не издържам.

А синеоката любов ми скапва настроението. Ще пуска той депресарски любовни песни, които знам, че не са за мен. И се прави на толкова невинен, като че не знае...

Sweet dreams are made of this.

8:

Три неща в списъка ми със задачи

(Обикновено не си правя такива неща като списъци със задачи, но имам списък с неща, които да направя, преди да умра. Те са много повече от три, затова ще сложа най-важните за мен )

1. Да обиколя колкото се може по-голяма част от света. Трябва да пътувам. Чувствам се затворена някак, а искам да видя свят...

2. Да се науча да свиря на всякакви инструменти, но най-важното- на китара. Всеки човек автоматично ми става по-симпатичен, ако може да свири на китара хД

3. Да раздавам free hugs. Това е важна стъпка в преодоляването на срамежливостта ми хД И е супер мило и приятно.

And if bridges gotta fall, then you'll fall, too.

9:

Три мои слаби страни

1. Твърде лесно се привързвам към хората. Когато бях малка, бях ужасно срамежлива и трудно допусках хора до себе си. Сега е точно обратното, което автоматично означава, че повече хора могат да ме наранят по някакъв начин.

2. Не мога да лъжа. Сериозно. Ужасно ми личи, особено ако трябва да излъжа за нещо голямо...

3. Аз съм най-несигурното същество на планетата. Опитвам се да не го показвам, но е така. Нищо не мога да направя по въпроса. Винаги се съмнявам в себе си.

I'm calling to you from another dimension

10:

Три мои силни страни:

1. Ужасно съм упорита. Ако наистина искам нещо да стане, ще направя всичко възможно, за да го осъществя. Независимо колко ми е трудно. Но въпросното нещо трябва да е... Ужасно силно мое желание.
2. Не се обиждам лесно. Естествено, има случаи, когато приятел ми е казал нещо и съм се засегнала, но след един случай миналата година по същото време вече много рядко можете да ме видите сърдита на някого.
3. Винаги се усмихвам. Това е една нова психология, моя собствена, която следвам (: Искам хората да ме запомнят като усмихнат човек, който...  И аз не знам, който е оптимист, винаги намира за какво да се радва и как да погледне нещата от добрата страна (:

***

Ден едно от първия challenge. Вторият едва ли ще го правя.
Днес беше хубав ден. Нищо, че бяхме на училище. Видях си класа, не знам как оцелявам без тези хора, наистина. Особено без някои... Ако изведнъж ми се наложи да замина в някоя друга държава, не знам дали бих могла да ги оставя, без да се самоубия. На 15.09.2010 намерих своето място (:

***

НеЩо Си Там xD: ама сериозно... само искам да отида при него и да се сгуша и да не мърдам повече хД
Ани: (rofl)
Ани: не, бе, ти не си влюбена, само un poquito
НеЩо Си Там xD: ама никак хД
НеЩо Си Там xD: ама... ох, какво да направя хД не мога, не мога, не мога без него... и ми звучи странно, като го казвам, защото не мислех, че е... толкова силно
Ани: някой ден трябва да му кажеш ..
НеЩо Си Там xD: знам, обаче... не мога. 
не мога дори да си го представя.

♥ ♥ ♥

Remember when we'd stay up late and we'd talk all night.

Криси ме вдъхнови и мисля и аз да направя някой и друг challenge. Колебая се между два... В краен случай ще ги направя и двата хД Тъкмо ще посъживя блога, нищо не правя... Нямам муза, какво да ви кажа...
Първият:

10 Day “Three” Challenge

10. Three Strengths of Yours
9. Three Weaknesses of Yours
8. Three Things on Your To-Do List
7. Three of Your Favorite Foods
6. Three Things You Do Daily
5. Three Things You Regret
4. Three People Who Changed your Life
3. Three of Your Favorite Movies
2. Three Songs You Could Put On Repeat Forever
1. Three of Your Biggest Fears

 Вторият:

7 Day Feel Good Challenge

1. Post a picture of yourself, along with 1 thing that makes you unique.
2. Name 2 accomplishments.
3. Give yourself 3 compliments on your appearance.
4. Give yourself 4 compliments on your personality.
5. Name 5 of your goals and dreams.
6. Name 6 of your favorite things.
7. Name 7 things that make you happy.

Ваканцията почти свърши, а аз едвам съм почнала с домашните. Класната ми наистина трябва да се спре... Най-хубавият ден определено беше 8-ми, 9-ти също беше доста добре. Вечерта специално хД Ел, ако чете, знае какво имам предвид.
И си искам лятото. Да си карам колело из парковете и да излизам с приятелки, да си разказваме, каквото сме пропуснали, и да броим дните до училище. Понякога и с нетърпение. Тази лятна ваканция още от началото ще ми се иска да съм с моите хора, но някак ще издържа... Плюс това с повечето се надявам да се виждаме.
Малко музикални новини. Евровизия наближава и с изненада установявам, че нашата песен  е една от по-добрите тази година. Повечето не мога да ги опиша, толкова са ужасни.
Връщам се към милионите думи, които трябва да науча. Кажете кой челиндж да започна първо.

Art by ner-tamin

Световен ден за бой с възглавници

Това беше най-хубавият подарък, който можеше да получа. Беше толкова зареждащо и забавно... Хората бяха ненормални и прекрасни (: Имаше нещо ужасно забавно в това да видиш как някого го праскат с възглавница през лицето, а след секунда да усетиш въглавницата по собствената си глава.
И получих толкова хубави пожелания, направо... Аууу ♥ ♥ ♥
Определено ще ходя пак на такива места. Беше много весело. Боса по асфалта вървя си, свиркам си и нищо не търся - просто детски навик още в мен живее. Като нищо и това скоро да стане (: Благодаря, братко мой хД Че ме заведе на това приключение.

Миш-маш

Пиша това в последните няколко часа на моето четиринадесетгодишие хД
Днес е първи април. Как си прекарахте? Преметнаха ли ви? А вие преметнахте ли някого? Мен опитаха да ме преметнат само веднъж и не успяха (: Аз по принцип не правя номера, тази година също нямаше... Ходих до Бистрица и прекарах един уникален ден с Х. Някой ден трябва да го повторим, определено. Опитахме се да ме накъдрим, ноо нещо не ни се получи- в момента приличам на ритана зелка в главата... Какво да се прави хД Моята коса не работи с никой...
Ще се чуем утре, когато аз ще съм с една година по-голяма, но нито с грам помъдряла (:

I love you. Кара ме да се усмихвам всеки път (: Дано да усмихне и вас.

Момичето, което можеше да лети

Музата ми в момента е заминала на почивка, така че ви пускам един стар разказ. С него спечелих книжка иии се надявам да ви хареса (:

Момичето, което можеше да лети

В един красив есенен ден Лили се разхождаше из обсипания с шарени листа парк. Момиченцето се наслаждаваше на жълто-оранжевия килим пред очите си, но те все бягаха нагоре, към небето. Беше голяма късметлийка. През есента рядко може да се види толкова бистро син небосвод. Лили протягаше пръстчета и се опитваше да сграбчи въздуха, да го стисне здраво и да го прибере на сигурно място в джоба си, а после да го извади у дома си и да го залепи за тавана. Или поне така си мечтаеше сладката четири-годишна госпожица. Размахвайки ръце, тя предизвикваше същинско торнадо от цветове около себе си- ярко червеното й яке се вееше, листата се разхвърчаваха под краката й, небето над нея се въртеше като красив син пумпал, сякаш детето летеше, а зад него подтичваше господин в скучен черен костюм, придържайки шапката си с една ръка, а другата протягаше към детето си.

- Лили!- Извика със сетни сили той, когато най-накрая се умори да преследва дъщеря си.

От момичето се чу само весел смях, след което то смени посоката и скочи в ръцете на баща си. Таткото я завъртя във въздуха, а Лили напълни джобовете си с мечти. Устата на родителя се разтегна в усмивка, разкриваща ред перленобели зъби.  

Хванаха си такси и след малко бяха вкъщи. Детето застана на терасата и, надигайки се на пръсти, погледна колите и мръсните пушеци, издигащи се от града. Гледката я отврати. Лили отправи взор към вечерното небе, обсипано със звезди. То беше дори още по-омагьосващо от синевата през деня. Вечер Луната изгряваше и обливаше всичко в сребриста светлина, звездите се движеха в синхрон по тъмния небосвод, сякаш танцуваха танго, а дърветата приличаха на сбръчкани дядовци с лула в устата, които кисело разказваха истории за древните времена.

Колко пъти Лили се бе опитвала да достигне небето и да потанцува с небесните светила, да се върти до полуда, а сянката й да пробяга по повърхността на Луната. От тези й опити бяха останали само няколко синини на коленете и лактите й, както и на нослето, което вреше навсякъде. Имаше малко плач, но щом погледнеше към пухкавите облаци, момичето веднага се успокояваше. Знаеше колко са меки и ефирни, но никога не се скъсваха, пружинираха под краката ти и докосваха леко връхчетата на пръстите ти, и винаги взимаха цялата ти болка и тъга, за да я заменят с радост и блаженство. Знаеше го, защото беше се разхождала по небето, скачайки от облаче на облаче, от звезда на звезда. Защо иначе майка й я наричаше ангел, паднал от Небесното царство? Защо баща й я прегръщаше и й казваше малка звездичка? Лили знаеше, че дори всичко това да е било само сън, наистина щеше да полети някой ден, след много, много години. Щеше да бди над семейството си нощ след нощ, танцувайки по небето, докато накрая и те не се присъединяха към нея.

Day 21 to 25

Day 21 – Your favourite song

- Poets Of The Fall - Carnival Of Rust. Една от много малкото песни, които устояват на времето и на смяната на вкусовете ми и ми харесват въпреки всичко.

Day 22 - A song someone has sung to you

- Честит рожден ден хД Сериозно, не мисля, че някой някога ми е пял песен. 

Day 23 - A song you cannot stand to listen to

- United Nations - Out Of Touch и Like a G6. А като си помисля, че първата по някое време ми харесваше...

Day 24 - A song that you have danced to with your best-friend

- Marilyn Manson - This Is The New Shit

Day 25 - A song you could listen to all day without getting tired of

- Тази песничка се сменя. Зависи коя песен съм открила наскоро или съм преоткрила, която ми се е забила в главата. В момента е Adele - Rolling In The Deep 

Ииии това е готово (: Не беше толкова задоволяващо, колкото си мислех, че ще бъде хД

Art by merrie91

Day 16 to 20

Day 16 - A song that has made you cry

- Тук списъкът е дълъг.  Danity Kane - Stay With Me, Enrique Iglesias - Ring My bells, Carrie Underwood - Ever Ever After, Adam Lambert - If I Had You, 3 Doors Down - Here Without You, Avril Lavigne - When You're Gone, Bon Jovi - It's My Life, Blue Merle - Every Ship Must Sail Away. Знам, че идеята е да кажа една песен, ама като са толкова много хД

Day 17 - A song that makes you want to dance

- Lady Gaga - Just Dance беше първата, която ми дойде наум. Нищо, че не я харесвам особено хД Има и други, всеки ден по няколко пъти ми се случва да се разтанцувам из вкъщи...

Day 18 - A song you love but rarely listen to

-  The Verve - Bittersweet Simphony

Day 19 – The first song alphabetically in your ipod/itunes

- Нямам нито айпод, нито айтюнс, така че ще си карам от плейлиста на компютъра. Първата е ABBA - Mamma Mia xD

Day 20 - The last song alphabetically in your ipod/itunes
-  Wosh MC, Logo5, F.A.R.S.,Ruth, DJ Darkstep- Pesenta

Art by the-doug-monkey-boy

Day 11 to 15

Day 11 - A song on the soundtrack of your favorite movie

- The Lion King - Hakuna Matata. Невероятно весела песничка, всеки път, като гледам Цар Лъв, си я припявам на висок глас.

Day 12 - The last song you heard

- Simple Plan - Perfect. Намерих я от едно момиче, което в момента прави същия този челиндж (:

Day 13 - A song that reminds you of a former friend

- Fort Minor - Believe Me. Слушах я толкова много, докато й бях бясна. След това осъзнах каква идиотщина съм направила, но не мога да върна времето... Само мога да й се извиня (:

Day 14 - A song that reminds you of your boyfriend/girlfriend

- Хах, и тук съм пас.

Day 15 – A song you love singing along to

- James Morrison feat. Nelly Furtado - Broken Strings. И Christina Aguilera - Fighter. Нищо, че не докарвам високите тонове, обожавам ги тези песни... 

Art by this-is-the-life2905

Day 6 to 10

Продължавам с челинджа, отново 5 песнички наведнъж (:

Day 06 - A song that reminds you of a best friend.

- Demi Lovato - Remember December, Слави Трифонов - Нещо лично и 2NE1 - Fire. Първата ми напомня за Мишето, защото тя е хипер- Деми- Ловато- фенка, втората ми напомня на слънчевото същество, а третата- на Бухтичката (:

Day 07 - A song that reminds you of the past summer

- Лора Караджова и Goodslav - Нека бъде лято. Гледах видеото и си мислех колко ми се иска да бъда на море, да си лежа на плажа или да шляпам във водата (:

Day 08 – A song that reminds you of your “first love”

- 3 Doors Down - Here Without You. Плаках на тази песен...

Day 09 – A song that makes you hopeful

- Burt Bacharach - Raindrops keep falling on my head. Толкова позитивна и хубава песничка (:

Day 10 - A song by your favorite band
- Не мога да кажа, че имам любима група, но напоследък много харесвам Kings Of Leon. Най-любими са ми Sex on fire, On call, Notion и Radioactive, но цялата им дискография е доста добра. 


Бту, гледах I am number four. Беше приятно, не си загубих времето (:

Art by alephunky

25 songs, 25 days - Day 1 to 5

Не искам да ви отегчавам и затова ще разделя списъка на 5 части от 5 песни и ще го пусна за 5 дни (: Това е целият списък, ако някой има желание да пише.

Day 01 - A song from my childhood.

Day 02 - A song that reminds you of your most recent ex boyfriend/girlfriend

Day 03 - A song that reminds you of one/both of your parents.

Day 04 - A song that calms you down

Day 05 - A song that is often stuck in your head.

Day 06 - A song that reminds you of a best friend.

Day 07 - A song that reminds you of the past summer

Day 08 – A song that reminds you of your “first love”

Day 09 – A song that makes you hopeful

Day 10 - A song by your favorite band

Day 11 - A song on the soundtrack of your favorite movie

Day 12 - The last song you heard

Day 13 - A song that reminds you of a former friend

Day 14 - A song that reminds you of your boyfriend/girlfriend

Day 15 – A song you love singing along to

Day 16 - A song that has made you cry

Day 17 - A song that makes you want to dance

Day 18 - A song you love but rarely listen to

Day 19 – The first song alphabetically in your ipod/itunes

Day 20 - The last song alphabetically in your ipod/itunes

Day 21 – Your favourite song

Day 22 - A song someone has sung to you

Day 23 - A song you cannot stand to listen to

Day 24 - A song that you have danced to with your best-friend

Day 25 - A song you could listen to all day without getting tired of

И моите песнички са:

Day 01 - A song from my childhood

- Britney Spears - Ooops, I did it again. Това беше първата ми касетка. Пусках си я на уредбата и танцувах наоколо. Не разбирах почти нищо от песента, но се правех, че я пея на сцена, обикновено имах и микрофон (бутилка, четка за коса, всякакъв подобен предмет). Беше доста весело (:

Day 02 - A song that reminds you of your most recent ex boyfriend/girlfriend 

- Тъй като няма бивше гадже, няма да пиша песен тук (:

Day 03 - A song that reminds you of one/both of your parents

- Spice Girls - We Are Family. Ясно защо. Тази ми напомня за двамата плюс брат ми. За майка ми ми напомня всичко на Елтън Джон, а за баща ми- Smoke on the water 

Day 04 - A song that calms you down

- Comptine D'Un Autre Ete L'Apres Midi от саундтрака на Невероятната съдба на Амели Пулен. Много е нежна и успокояваща, обичам да си я пускам (:

Day 05 - A song that is often stuck in your head

- Винаги се сменят. Зависи какво е популярно в момента и понеже от всички страни ме залива една и съща песен, ми се забива в главата. В момента е Bruno Mars - Grenade, за което мога да благодаря на един приятел (J.W.) (:

Art by sceneyme

Спомени.

Сякаш вчера беше времето, когато се криехме и играехме на стражари и апаши. Времето, когато се сърдехме за един бонбон, когато се карахме и сдобрявахме за десет минути. Хвърляхме си лоши погледи и си казвахме всичко в лицето. Поне бяхме честни. И толкова искахме да пораснем...
А сега? Със завист гледаме шестгодишните хлапета, които се надбягват около нас, пищят и се тревожат за мънички неща. Лошите погледи още ги има, но не и честността. А онази, лицемерната усмивка, я виждаме всеки ден. Премерените тонове и неизказаните думи са надвиснали над нас като буреносни облаци. Няма го вече моменталното сдобряване, нито чистата, неподправена радост. Настъпи времето, за което мечтаехме като по-малки. Но не го искаме. Върнете ни ожулените колена и торбичката с шарени желания, и млечните зъби, и сандалите с чорапи. И вземете тази премереност, прикрити чувства и завист. Ние не ги искаме.

Art by biskuitoreo

So... What do you see?

Първите три думи, които намерите, са тези, които ви описват. Моите са ski, chat, crush... Ските не знам точно какво общо имат с мен, но нищо хД Дам... Споделете вашите думички (:

With love

Срещаме ги на 15 септември 2010 година. J.W. изглежда много весел, а J.- леко притеснен. Седят заедно на първия чин. Не знам какво да мисля за тях, дори не знам на кой свят съм. За разлика от J. аз съм ужасно притеснена.

На 16 септември те сменят местата си с М. и В. и се озовават зад нас. Не си спомням много ясно първите дни, но постепенно между нас се заражда нещо като приятелство. Любимият въпрос на J.W. беше: "Ти нормална ли си?!", на което отговарям според настроението си, обикновено обаче беше: "Не."

През следващите седмици двамата придобиват навика да си лепват чина на 5 милиметра от нашия. J. казва, че за нас не е проблем, понеже сме слабички момичета. С усмивка се съгласяваме с него.

Седмиците минават и ние се озоваваме на последния чин без нашите любими другари да ни забавляват. Аз не устоявам на желанието и им пиша бележка. "Много ни липсвате. Хайде отново да седим пред вас". Идва и очакваният въпрос: "Вие нормални ли сте?!" Изглеждаха зарадвани от признанието. И знам, че А. също си го мислеше, но не смееше да им каже (: Така че го направих и за двете ни. На следващия ден сме на първия чин и отново сме в свои води.

Не мога да си спомня всичките им идиотски шегички, имена и сръчквания, но винаги ни карат да се усмихвам. Зашето и Десинце стават най-често чуваните от нас думи, излизащи от устата им. Усмихваме се всеки път, когато ги чуем. Чувстваме ги като братчета, дори и те да не ни усещат така.

Толкова се бях привързала към тях, че едвам се удържах един уикенд да не ги видя. Липсваха ми. Дори започнах да се питам дали не си падам по някого от тях, но тази мисъл скоро излетя от главата ми. Просто ги обичам по един сестрински начин (:

С гневните изблици на J.W. и сърденето на J. ние продължаваме да им се радваме. Натъжаваме се, когато те са тъжни, смеем се на простотиите им и си ги обичаме от разстояние (дори да е 5 милиметра, пак е нещо). Те не са наясно.

Доста често се питаме дали те ни смятат за приятелки. Още нямаме категоричен отговор. Ако решим да го получим, винаги можем да им покажем тази публикация и да се надяваме да не ни сметнат за пълни откачалки (: Изпращаме им виртуални прегръдки с надеждата един ден да са истински (:

Love

Ще ми се да беше мой. Да можех да го прегръщам, да го целувам и да не крия любовта си. Ще ми се да плачех на неговото рамо и да можех да му кажа всичко. Но не мога. Обичам го, а той никога няма да разбере.
Понякога, щом помисля за усмивката му, сърцето ми спира. Не мога да дишам, докато гледам небесносините му очи. И все пак няма да му кажа. Не днес, не утре, не. Ще улавям случайните му погледи, звукът на смеха му, и ще ги крия някъде дълбоко. А когато съм сама, ще ги изваждам, ще ги разглеждам като снимки от отминали лета и ще се усмихвам на себе си. Той ще бъде моята най-сладка тайна. Ще плача, ще се радвам и в мечтите ми ще бъда до него и той- до мен.

Art by nicoli80

ПП: Не е лично преживяване, или поне не изцяло (: Честит празник, независимо какво празнувате.

OPERATION: MISHATINES

Не знам дали сред четящите има фенове на Свръхестествено или на Миша Колинс, но ако има, направете му валентинка (:
Идеята е на Хедър (http://heathyr.tumblr.com/post/3177873297) и като цяло е много мило (:
Правилата са:
1. Добре е всеки сам да направи своята Мишатинка (тоест да не купува готова), независимо дали от шарени хартийки, на фотошоп, или по някакъв друг начин. Нека е лична! Напишете глупости, които знаете, че ще му харесат, или истинска причина, поради която изпращате не на някого друг, а точно на него валентинка.
2. Трябва да е ясно, че всичко е от група хора. Всеки може след името си или вместо него да напише OPERATION: MISHATINES. Някъде на картичката. За да знае, че е групова идея и усилие.
3. Изпращайте валентинките тук:  PO Box 74557, 2768 W. Broadway, Vancouver, BC V6K1K1
4. Или тук: 
Misha Collins
“Supernatural” (до 30 март 2011)
Supernatural 6 Films Inc.
8085 Glenwood Drive
Burnaby, BC V3N 5C8
Canada
5. И не на последно място, забавлявайте се!


Идеята е много весела и аз днес ще изпратя своята Мишатинка. Получи се доста добре или поне аз си я харесвам (: 

Ако има други желаещи, цената е максимум до 4 лева, зависи от тежестта и страната, където я изпращате, но не вярвам, че някой ще реди отгоре тухли хД Ето тук
можете да проверите колко ще ви струва.
И ако решите да изпратите, покажете ми мишатинката ви, много моля (: